Загадките на Четирите предмета

1 Глава-Първата страница на едно вълнуващо начало с незнаен край

-Ставай,ставай,ставай,ставай бате!-провикна се едно възбудено детско гласче.Джеймс отвори очи и първото,което видя,беше червената коса на малката му сестричка Лили,която беше залепнала от потта.С огромни усилия,той вдигна малката си сестричка от себе си,след което махна косата й от лицето си и едва-едва пророни:
-Лили,събота е,а часът е едва осем.Искам да се наспя поне един път.
Червенокосата му сестричка обаче нямаше никакви намерения да отави батко си намира.Сега тя отново седна отгоре му,след което каза,подсмихвайки се:
-Вики те чака на вратата!
-Боже мой!Съвсем забравих!
В паниката си Джеймс се изтърси от леглото на пода,а Лили се закикоти.Момчето бързо се заоблича,след което светкавично отвори вратата.
-Сори,че позакъснях,Вики,ама...
-Добро утро,Джеймс.Днес си станал необикновено рано.На какво се дължи...
ТРЯС!Джеймс затвори вратата под носа на изненаданата си майка и гневно погледна Лили.
-ЛИЛИ ХАРИ ПОТЪР!-изкрещя Джеймс извън себе си от ярост!-КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ КАЗВАМ ДА НЕ МИ ПРАВИШ ГАДНИ НОМЕРЦА!
Някой потупа Джеймс по рамото.
-СЕГА ПЪК КАКВО ИСКАШ!-изкрещя Джеймс,убеден,че това е Лили.
-Сори,братле,ама някои хора се опитват да спят.-дочу се умореният глас на по-малкият брат на Джеймс-Албус.-Тъй,че ако искаш да крещиш,нека това да не е в стаята в съседство с моята.
-Извинявай,Ал,не знаех че спиш!-каза Джеймс намръщено и затвори вратата.След което погледна яростно към Лили.
-ААА!-изпищя тя и започна да бяга в кръг в стаята,а Джеймс тръгна по петите й.Тъкмо когато беше приклещил сестра си,в стаята влезе...
-Мамо!-извика Лили с облекчение.
-Какво за Бога става тук?-гневно кресна Джини.-Джеймс,защо си приклещил Лили?
-Аз...-заекна Джеймс.
-Той се опитваше да ме хване както винаги.-информира я Лили и със задоволство видя как майка и я погледна с разнежен поглед и яростно погледна Джеймс.Лили обаче се разочарова,когато майка и просто каза:
-Хайде,Лили,ела да ми помогнеш със закуската.
Лили послушно тръгна след нея.
-С теб ще се разправям после.-добави Джини.
При тези и думи Лили засия.Тя си умираше да гледа как майка и гълчеше и заплашваше Джеймс,знаейки,че наказанията никога не биват изпълнявани.Джеймс за съжаление също знаеше,че не е заплашен с нищо.Затова той изчака майка си да излезе от стаята,след което прошепна на Лили:
-Днес се измъкна за пореден път,малка госпожичке,но някой ден аз ще си довърша сметките с теб.
Развеселена Лили каза:
-Ще видим,братко,ще видим.
След което излезе от стаята и заподскача след майка си.
.................
Джеймс слезе леко умърлушен на закуска,докато Албус още спеше.
-Какво има за закуска?-попита той.
-Печени наденички,препечени филийки и бекон.-отвърна му Джини с усмивка.
-Супер.
-Къде е Ал?-попита го Лили.
-Още спи.-измърмори Джеймс.
-О,ще се погрижа съня му да не продължава още дълго.-каза Лили усмихната.
Джеймс понечи да и възрази,но Лили вече бе твърде далеч,а и Джеймс знаеше,че науми ли си нещо,сестра му винаги трябва да го направи.Въздъхвайки,той си каза на себе си:
-Ех,Лили!Понякога просто не знаеш кога да спреш.
.................
Понички,течен шоколад,гигантска вафла с лешникови парченца,сладолед...
ЛЬОС!Ал никога не си беше представял завършването на съня му с една кофа ледена вода,посипана отгоре му.Изненадан той отвори очи и изкрещя.Зъбите му затракаха от студ.Той чу кикот над главата си и погледна нагоре.Ярост се прокрадна в него,виждайки източникът на събуждането му.Зелени очи с шеговити пламъчета в тях.Това не можеше да е никой друг,освен...
-ЛИЛИИ!-ревна Ал,мигновено стана и се затича след нея.
................
Дочул глевните крясъци откъм ставта на по-малкият му брат на вторият етаж,Джеймс въздъхна и каза:
-Войната между тях вече започва.
Няколко мига по-късно от стълбите се появиха Лили и Ал,който гонеше Лили с възглавница в ръка.
-...и ще те изкормя,и ще те опека,и като попитат:Ммм,вкусно!Кака е рецептата?;ще кажа...
-Спри веднага да гониш сестра си.Албус-Сивиръс.
Дочул, и двете си имена,Ал спря на място.
-Така.Много добре.А сега отиди да се преоблечеш.Ще ходим на гарата да вземем Вики,че Рали и съпругът и са много заети и са на важна мисия.
Ал започна да мърмори,но все пак се качи горе в стаята си.
................
-Добре,вче сме на гарата.Дойдохме,изчакахме,тя не се появи.Хайде вече да си тръгваме,преди да е пристигнала.
-Оо,я се стегни,Ал.-каза му Джеймс и го сръга в ребрата.
-ДЖЕЙМС!-се чу вик.Джеймс се обърна и в миг я видя!Виктория Блек тичаше към него развълнувано,влачейки един малък сак след себе си.
Джеймс също се затича след нея.Мислеше само за нея!Никой друг не му бе в главата сега.Той стигна до Виктория и я прегърна силно!
-Хей,как си?-попита я той.
-О,вече много по-добре.Тръгваме ли?
-Ама разбира се.
Джеймс взе сака на Вики и двамата тръгнаха към колата.
.............
Вики и Джеймс играеха,пръскайки се с вода.
-И играта приключи с пълна победа за г-ца Виктория Блек!
Виктория беше измокрена и трепереше,но въпреки всичко беше щастлива.
Докато влизаха в кухнята,Вики сподели с Джеймс:
-О,Джеймс,ако знаеш какво се случи!Получих го!Получих писмото!
Джеймс много добре знаеше за какво писмо става въпрос.
-Наистина?-попита той ентусиазирано.
-Да!-каза му Вики.
-Хайде,разказваай.
-Ами не беше много интересно.Докато четях в леглото си чух почукване на прозореца,погледнах,и това беше совата с писмото.
-Аха.-каза Джеймс.-Ей, сега се връщам.
.............
Джеймс отиде в стаята си,усамотявайки се.Чувстваше се ужасно.Бе с цели три месеца по-голям от Вики,а ето,че тя бе получила писмото,а той-не.
-Ехо?-Майка му леко почука на открехнатата врата.-Може ли?
-Да.-каза Джеймс.
-Джеймс,скъпи,какво има?
Джеймс се поколеба,после каза:
-Не е честно!По-голям съм с цели три месеца от Вики,а тя вече е получила писмото за "Хогуортс",докато аз още го чакам.
Джини едва сдържа смеха си.
-Виж,Джеймс,тук няма значение възрастта.Просто совата на Вики е пристигнала по-рано отколкото твоята.И аз бях така,но после получих совата.
-Наистина ли?-попита Джеймс.Майка му кимна.-Благодаря,мамо.вече съм по-добре.
С тези думи Джеймс хвана майка си за ръка и двамата се запътиха към трапезарията за вечеря.
.................
Тази сутрин Джеймс се събуди по-рано от обикновено.Всъщност нека си го кажем на думата,събуди се първи.Той предчувстваше,че днес не е обикновен ден.Че ще се случи нещо интересно.Един поглед към прозореца опроверга ранното му ставане.Но не!Не можеше да бъде там!Джеймс разтърка с кокалчетата на пръстите си очите си,убеден,че след ги отвори отново,гледката ще е по-различна.Но не!Това бе истина!Една бяла полярна сова стоеше на прозореца и нетърпеливо почукваше с човка на прозореца,с писмо,прикрепено към дясното краче.Джеймс и отвори и тя кацна на рамото му,подавайки краче.Той развърза с треперещи ръце връвчицата и пусна совата,след което обърна писмото от другата страна.Плика бе залепен не с обикновено мъгълско тиксо или лепило.Не,то бе залепено с...марка!Малка,червено-златиста марка с нарисувани отгоре и язовец,орел,лъв и змия.От устните на Джеймс се отрони радостен вик.Той отвори вратата,мина през коридора,след което отвори друга врата,и скачайки на леглото на родителите си и държейки писмото във високо вдигнатата си ръка той завика радостно така,сякаш е станал отличник:
-Получих го!Най-после!
-Какво си получил,миличък?-попита сънено майка му.
-Писмото!-извика Джеймс с блеснали от вълнение очи.-А си мислех,че няма да ме поканят!
-Казах ли ти аз?!-Джини го погледна с гордост.-Тук няма значение възрастта.
Всичко беше наред.Джеймс Потър получи писмото за "Хогуортс".Историята започваше!

2 глава-На път към "Хогуортс"

Гара "Кингс Крос" беше претъпкана както всяка сутрин.Влакове тръгваха,влакове пристигаха.Навсякъде се носеше дим от комините на влаковете.Хората бяха толкова забързани,че въобще не обръщаха внимание на две семейства,които бяха доста по-странни от обикновените.
Едното момче беше високо и буташе количка,в която имаше един куфар и една клетка с бяла полярна сова.Момичето до него също буташе количка,но с куфар и две клетки-в едната от които имаше бухал,а в другата дремеше малко котенце-порода персийка.Като изключим това,семейството си беше нормално.Котката на момичето измяука недоволно.
-По-тихо Сиси,ще те пусна във влака.-каза на котето си Вики.
-Хайде,деца!
Двете семейства застанаха пред бариерата между перон 9 и 10.
-Добре,първо ще минем аз и Лили,после са баща ви и Ал,след това ще минат Рали и Джон и накрая сте вие двамата.-каза Джини,посочвайки Джеймс и Вики.
-Окей.-казаха те в един глас.
-Добре мила,ние сме.-каза Джини и хвана здраво за ръка Лили.След което двете се затичаха към бариерата и внезапно изчезнаха зад нея.Джеймс и Вики разтъркаха очи,за да се уверят,че е истина.Макар и двамата да бяха чистокръвни,те никога не бяха виждали как се минава през бариерата,водеща към перон 9 и 3/4.Джеймс каза:
-Жестоко.
Те изчакаха,докато минат Хари и Ал,и Ралица и Джон.Накрая останаха сами.Джеймс се спогледа с Вики и в очите и прочете,че и тя е малко уплашена и си задава същият въпрос като него.
-Нали...нали няма да се разполовим?-попита Вики.
-Според мама и татко това не се е случвало от 63-та.-каза Джеймс несигурно.
-И все пак се е случвало.-каза Вики.
-Добре,де.При всички положения трябва да минем.
Вики кимна.Джеймс си пое въздух и каза:
-Добре...Едно...Две...Три!
Джеймс хвана за ръка Вики и двамата,бутайки количките с багажите си,се затичаха към бариерата.
Джеймс почувства леко странно чувство.През тялото му премина топлина.Почувства се прекрасно.
Вики усети гадно чувство в стомаха си.През цялото и тяло сякаш премина електрически ток.Догади и се.
Стори им се,че са минавали през бариерата цяла вечност,а всъщност беше едва няколко секунди.Топлината,която Джеймс чувстваше изчезна.Същото се случи и със студа и гаденето у Вики.
-Много се забавихте!Влакът вече тръгва.-извика Джини.Вики и Джеймс се затичаха към влака и в последният момент се качиха през една отворена вратичка.
-Слава богу!Не знам как щяхме да стигнем без влака.-каза Вики успокоена.
-Много лесно-ще попитаме татко и чичо Рон,те ще ни кажат.-пошегува се Джеймс,спомняйки си случката с летящата кола,която баща му му беше разказал преди време.
Вики се подсмихна и каза:
-Хайде да си потърсим купе.
Двамата задърпаха куфарите си през коридораавъв влака и се заоглеждаха от двете страни за не препълнени купета.
-Ето тук.-каза след малко Вики и отвори вратичката на едно от мноежството купета,което,както видя Джеймс,за щастие бе останало празно.Двамата с Вики качиха куфарите си на поставките за багаж и седнаха до прозореца.Вики видя в далечината гара "Кингс Крос" и изведнъж се почувства несигурна.Как щепе да реагира баща и,ако я разпределят в "Слидерин"-домът,в който бяха разпределени почти всички от рода Блек,но и който родителите и мразеха?За да потърси утеха,тя се сгуши в Джеймс и каза:
-Чувствам се малко...несигурно.
-А аз пък се вълнувам.-отвърна и Джеймс.
-Я,кой бил тук.Влюбените гълъбчета.-се чу подигравателен смях.Джеймс и Вики се стреснаха и погледнаха нагоре.Пред тях стояха едно момче и едно момиче.Момичето беше ниско и слабо,с черна коса и тъмно кафеви очи.На пуловера,който носеше(на Джеймс му направи впечатление,че и двамата носеха пуловери с еднаква картинка)имаше картинка на змия в сребрист фон."Поредните слидерински отрепки" си каза Вики.Момчето беше високо.Косата му беше руса и зализана назад.Очите му бяха тъмно сиви,пълно копие на очите на Вики,нещо,което никак не и се понрави.
-Не сме никакви влюбени гълъбчета,а просто близки приятели.-сопна и се Вики.
-Недей,не им се хващай.-промърмори Джеймс.
Сякаш,за да го подразни,момичето каза:
-Така ли,Потър?Напоследък баща ти много взе да се перчи.Той винаги си е бил перко,ама чак пък толкова.
Джеймс стана и се нахвърли на чернокосото момиче.
-Джеймс,какво очакваш?Тоя зализания трябва да е Скорпиус Малфой,а тази тук сигурно е приятелката му Луиза Паркинсон.Между впрочем,Паркинсон,подочух,че баща ти искал с Малфой да бъдете приятели,защото баща му плащал добре.
-Ах,ти малка...
Паркинсон беше прекъсната от тихо гласче.
-Извинете,може ли да седна при вас?
Едно високо момче със светло-кафеви очи и коса,което,както се виждаше,беше доста срмажеливо се появи иззад Луиза и Скорпиус.Джеймс му кимна.
-Ще се видим по-късно!-изсъска Луиза.-И тогава ще ви натрем носовете.
-Ще ти се.-върна и го Вики и затвори вратата под носовете им.
-Уау,вие сте наистина смели.Да се опълчвате на Малфой и Паркинсон!-възхити им се високото момченце,което току що беше влязло в купето.
-Ти да не мислиш,че ще стоим и ще се оставим да ни обиждат?!-каза му Вики.
Момчето си сложи багажа на поставката.След което каза:
-Аз съм Теди,Теди Лупин.
-Аз се казвам Виктория Блек,а това е приятелят ми-Джеймс-Сириус Потър.Но предпочита да го наричат Джеймс пред Сириус.-каза му Вики и мило му се усмихна.
Вратата на купето се отвори и една пълна жена,която влачеше количка,на която бяха наредени разни сладки,попита:
-Искате ли нещо,милички?
-Едно пакетче всякаквовкусови бобчета,ако обичате.-каза Теди,подавайки един галеон и 50 сикли на жената.
Джеймс и Вики си взеха от всичко по малко.
-Илл,сопол.-каза Теди и направи гримаса.
-Ей,ей,върни сее!-извика Вики на една от шоколадовите си жаби и в последният момент успя да я хване за задното краче и да я напъха в устата си.
-Тия карамелизирани хлебарки са ужасно вкусни.-каза Джеймс.
-Аз бих ги нарекла гнусни.-каза Вики.
-Искаш ли?-И Джеймс и сложи пред лицето една хлебарка.Вики се отдръпна назад.
-Защо все на мен?!-затюхка се Теди,когато му се падна бобче с вкус на ушна кал.
Известно време тримата ядяха от сладките.След малко Джеймс каза,обръщайки се към Вики:
-Искаш ли да поиграем на магьоснически шах?Това лято татко ми подари един.
-Добре.-каза му Вики.
-Но да се обазложим.-довърши Джеймс.
-За един галеон.-добави Вики.
Джймс извади една дъска и множество бели и черни фигурки,под различна форма и двамата с Вики започнаха да играят.Теди се загледа любопитно.
БУМ!Едната фигура на Вики се счупи,а после изскочи от дъската и се възстанови.
БУМ!Същото се случи и с една от фигурите на Джеймс.
Около час и половина Теди наблюдаваше развоя на играта и установи,че и двамата му нови приятели са първокласни играчи по шах.Ту една фигура на Джеймс изскачаше от дъската,ту една на Вики падаше разполовена и после се самовъзстановяваше...Накрая Вики не успя да премисли достатъчно логически и Джеймс и взе царя,давайки край на играта.
-И победителят е Джеймс Потър.-каза Джеймс засиял.
-Браво.-каза му Вики,подавайки му един галеон.
-Е,Вики,в мъгълските игри ти винаги излизаш победителка,но не можеш да отречеш,че аз съм пъровкласен шампион по магьосническите.
Изведнъж от коридора се чу шум.
-Ами ако ни спипат?
-Успокой се,Люк,всичко премислих.
-Ами ако...ами ако ни отнемат 100 точки от домовете.
-За бога,Люк,спри толкова да се страхуваш.А и забрави ли-ние още не сме разпределени.
Някой отвори вратата и вътре нахлуха две момчета,които си приличаха като две капки вода.Очите им бяха сини,а косите тъмно-кестеняви.И двамата бяха високи.Разликата беше,че едното момче беше слабо,а другото-леко пълничко.
-О,извинявайте.-смути се слабото.-Май сме объркали купетата.
-Няма проблем.Седнете,настанете се.-каза Джеймс и учтиво им направи място.
-Как се казвате?-попита Теди.
-Аз съм Люк,а това е брат ми Лизандър.По-голям съм от него с цели пет минути.-каза слабичкото момченце гордо.
-А как да ви разпознаваме?-попита отново Теди.
-Разликата межу нас е,че аз съм слаб,а Лизандър е леко пълничък..-изстреля Люк.
-В кой дом се надявате да сте.-попита Вики.
-О,аз непременно от Рейвънклоу.-каза Люк.-А ти,Лизандър?
Лизандър беше леко объркан.Баща му беше грифиндорец,а майка му-рейвънклоувка.Къде искаше да отиде той?За щастие не му се наложи да отговаря,защото вратата на купето се отвори и вътре влезе един висок префект от Рейвънклоу,който каза:
-Време е да си обличате мантиите,ще пристигнем на гара "Хогсмийд" всеки момент.
И петимата кимнаха едновременно.Префектът затвори вратата и се насочи към следващите купета,за да съобщи,че са близо и на останалите ученици,а през това време Люк,Лизандър,Джеймс,Теди и Вики започнаха да се преобличат от мъгълските си дрехи в черните си мантии.

Глава 3-Разпределение

Експрес "Хогуортс" спря на гара "Хогсмийд" както всяка година.Вратите на влака се отвориха и оттам заизлизаха множество ученици със сакове и/или куфари и клетки с котки и сови.Други от тях викаха имената на жабите си.В навалицата се чуваха множество квакания,мяукания,както и недоволни крясъци на сови,на които им бе омръзнало да седят в клетките си цял ден и искаха да пополетят и половуват.Един вик разтърси всички ученици:
-Първокурсниците,насам!
Може би викът нямаше да се чуе,ако източникът му не беше полу-великанът Хагрид,а някой учител-човек,например проф.Макгонагъл.За да насочи първокурсниците на къде да отидат в тъмнината,той вдигна фенерът си,голям,колкото една малка маса и отново извика:
-Първокурсниците насам!
Няколко минути по-късно групичката първокурсници се събра.Сред тях бяха Джеймс-Сириус Потър,Виктория Блек,Тед Лупин,Лизандър Лонгботъм,Люк Лонгобоътъм както и Луиза Паркинсон и Скорпиус Малфой.До Вики и Джеймс имаше едно момиче с къдрава кафява коса и широко отворени светло-кафеви очи,което като разбра,че до нея стои първородният син на Избрания се изчерви като домат и си пожела да потъне в земята.
-Така,всички ли са тук?-попита Хагрид и започна да брои децата.Изкара го точно колкото трябваше.-Таа,добре дошли в "Хогуортс".Надявам се мно'о да ви хареса.Айде да ходим към замъка.
С тези думи Хагрид подкара първокурсниците към езерото.Щом стигнаха Хагрид свирна и сякаш отдън земя се появиха десетина лодки с по две гребла.
-Хайде,настанявайте се,но най-много по 6 човека,за да не се препълнят лодките.
-И за да не се преобърнат.-добави Вики,която беше на тръни в кой дом да отиде,също както и Лизандър.
Джеймс скочи в една лодка(при скока му лодката леко се разлюля) и каза:
-Качвайте се.
Вики също скочи,но Теди се поколеба.
-Хайде,Теди!-извика му Джеймс.
-Страх ме е!каза Теди.
-Споко,няма да потънем.А и в това езеро няма месоядни риби.-пошегува се Вики.
При тези нейни и думи,Теди се качи в лодката,макар и леко несигурно.
-Позволено ли ни е да седнем?-попита Люк.
-Разбира се!-казаха Вики и Джеймс в един вик.
Люк и Лизандър влязоха в лодката.
-Има едно свободно място.-каза Теди.
-Извинете,може ли да седна?-чу се тъничък,срамежлив глас.
Всички вдигнаха погледи и видяха срамежливото момиченце с къдравата кестенява коса,което беше стояло до тях.
-Мхм.-кимна и Люк.
Момичето се успокои и седна.Но успокоението и отново прерасна в притеснение,когато видя,че стои до Джеймс.
-Как се казваш?-попита я Джеймс.
-Хелга Смит.-каза момичето.-А вие?
-Близнаците тук са Люк и Лизандър Лонгботъм,Люк е слабичкият,а Лизандър пълничкият,високото момче се казва Тед Лупин,това е приятелката ми Виктория Блек,а аз съм...
-Знам кой си.-прекъсна го Хелга.-Ти си Джеймс-Сириус Хари Потър,син на Избрания.
Първоначално Джеймс остана леко учуден,но после веднаха се сети,че всички в магьосническият свят знаят името на баща му,и разбира се знаеха и неговото.
-Потегляме!-извика Хагрид.Греблата започнаха да се гребат сам-самички.
-Ухааа!-каза Теди,гледайки греблата.
-Това е част от магията.-информира ги Люк.
-Ти си чел "История на магията и "Хогуортс""!?-възкликна учудено Вики.
-Мхм.Мама ми я даде.-отвърна Люк.
-Джеймс,какво се замълча?-обърна се Вики към Джеймс.
Но Джеймс не и отговори.Той бе твърде зает да наблюдава гледката в езерото.Изведнъж видя нечия опашка и с ужас установи,че това бе дриада.Изведнъж се чу силно ПУК!.Последваха го силни плясък и крясък.Джеймс усети как лодката заплашително се разклати.
-Уингардиум Левиоза!-чу той как вика Люк,в опит да ги спаси.Лодката се надигна,контролирана от Люк,пълна с вода.Но нещо липсваше.НЯКОЙ липсваше.
-Къде е Теди?!-извика уплашено Джеймс.
-ПОМОЩ!-извика някой.-ДЖЕЙМС!ПОМОГНИ МИ!
Джеймс погледна към водата и с ужас видя малкото слабичко телце на Теди,което бързо потъваше,тъй като Теди не можеше да плува.
-ТЕДИ!-извика Джеймс и хвана ръката на прителя си.Тя обаче бе мокра и бързо се изплъзна от пръстите на чернокосото момче.
Вики,усетила,че Теди е във водата и която бе световна шампионка по плуване в мъгълския свят бързо скочи във водата и без да обръща внимание на студа заплува към Теди,който вече потъваше.
-Вики,побързай!-извика Люк.
Теди потъна.Вики си пое дълбкок възух и заплува под водата.След две минути тя показа главата си.Беше с празни ръце.Отново си пое дъх и влезе във водата.Няколко минути по-късно тя показа главата си,като този път за гърба и се бе вкопчил треперещият Теди.Вики успя да го качи на лодката на Хагрид.Той не се паникьоса.Просто размаха чадъра си и набързо изсуши Вики и Теди.
-Айде отивайте си по лодките.-каза им той.-И не клатете лодката!
Вики и Теди,все още леко треперещи от студената вода се качиха на лодката си и се настаниха в нея.До края на пътуването с лодки нямаше повече произшествия.
Изведнъж Теди различи в далечината високи кули.Дъхът на Джеймс секна.Вики ахна.Хелга се разтрепера,а Люк и Лизандър радостно извикаха:
-Най-после пристигнахме!
Няколко минути по-късно пред тях се разкри великолепието на "Хогуортс" в цял разкош!Първокурсниците усетиха леко трептене,навлизайки в обсега на защитните магии.Веднага се усещаше,че това място не е обикновено,че в него се таи скрита магия!"Сякаш се намирам в приказка"-помисли си Джеймс.От прозорците на замъка се виждаха игривите пламъчета на факлите.С леко ТУП!,лодките се удариха в брега на езерото и всички слязоха.Запленени от гледката,те дори не забелязаха как вляоха в "Хогуортс",или по-точно в коридора точно срещу вратите на Голямата зала,където Хагрид ги остави на една висока и слаба жена с коса,вързана на кок и облечена в официална зелена мантия,дълга до пода.Тя леко се прокашля и когато всички вдигнаха погледи към нея,започна речта си,която изнасяше всяка година на първокурсниците:
-Добре дошли в "Хогуортс",най-доброто училище за магия и вълшебство в Европа.Казвам се проф.Минерва Макгонагъл и ще ви преподавам по трансфигурация.Тук вие ще бъдете разпределени в четири дома.Грифиндор-мястото на смелите и храбрите сърца.Рейвънклоу-мястото на умните,където най-важните неща са оценките.Хафълпаф-мястото на милите и талантливи.И Слидерин-мястото на хитрите и чистокръвни(думата "чистокръвни",тя каза с презрение)ученици.За ваше сведение училището има строг правилник и за ваше добро ще е да го спазвате.А сега ще влезете с мен в Голямата зала,за да извършим традиционната Разпределителна церемония преди вечеря.
С тези думи проф.Макгонагъл величествено отвори портите на Голямата зала.Поглеждайки към небето,Джеймс се почувстсва,че е навън.Небето бе мрачно и изпълнено със сиви облаци.Тук таме се виждаха части от бързо-изчезващата мъгла.
-Това е част от магията.-прошепна му Вики и той кимна:баща му му беше разказвал хиляди истории за Голямата зала,коя от коя по-чудновати.Изведнъж той се сепна и дочу пеене.Една шапка,поставена на малко трикрако столче,пееше.Заслушвайки се в думите на песента,Джеймс откри смисъла в тях.
Намираш, че не съм красива
и смяташ ме за захабена,
но ще се гръмна ако найдеш
по-умна шапка ти от мене.
Задръж високия цилиндър,
бомбето черно, капа синя,
че аз съм Хогуортска шапка
и всичките ще ги надмина.
В главата си нищо не можеш от мене ти да скриеш-
сложи ме и дома ти ще посоча аз...
Проф.Макгонагъл разгърна голямо руло пергамент и каза:
-Сега аз ще казвам имената ви,а вие ще идвате при мен,ще сядате на столчето и ще си нахлупите шапката на главата,докато тя реши от кой дом да сте.
Професорката прокара пръст по пергамента,прокашля се и със своя величествен глас произнесе:
-Малфой,Скорпиус!
Високото момче със зализаната руса коса назад важно си проправи път през тълпата,седна на столчето и си нахлупи на шапката.Без никакво колебание тя извика:
-СЛИДЕРИН!
От Слидеринската маса се чуха ръкопляскания,Скорпиус остави шапката на столчето и доволен се запъти към масата на дома си.
Проф.Макгонагъл извика:
-Паркинсон,Луиза!
Чернокосото момиче също толкова важно,колкото Малфой си проправи път и седна на столчето.Още преди шапката да докосне черните и коси,тя се провикна:
-СЛИДЕРИН!
Слидеринци изръкопляскаха,а Луиза постави опърпаната шапка на столчето и щастливо заподскача до слидеринци,където седна до Скорпиус.
Проф.Макгонагъл продължи да вика имената на учениците,докато накрая не останаха само Вики,Теди,Джеймс,Хелга,Люк и Лизандър.Тогава проф.Макгонагъл извика:
-Смит,Хелга!
Хелга се изчерви до мораво и седна на столчето,нахлупвайки си шапката.Тя започна да и говори:
-Охоооо,поредната наследничка на Смит,зная къде да те пратя.
Шапката се прокашля и извика:
-ХАФЪЛПАФ!
Хелга подскочи радостно и се насочи към Хафълпфската маса,а хафълпафци бурно заръкопляскаха.
-Лонгботъм,Люк!-провикна се проф.Макгонагъл.
Люк седна на столчето нахлупил си шапката.Тя възкликна и каза:
-Ооо,какъв бляскав ум!Ти ще си гордост за майка си!
След което извика:
-РЕЙВЪНКЛОУ!
Люк подскочи от радост и се запъти към рейвънклоувци,които избухнаха в аплодисменти.
-Лонгобтъм,Лизандър!-каза проф.Макгонагъл.
Лизандър се изправи,а коленете му трепереха.Моментът беше дошъл.Грифиндор или Рейвънклоу?Гордост за майка си,или за баща си?Любимият му дом,или при брат му?Трябваше да реши.
-Ооо,-заговори му шапката,-виждам,че си объркан и разполовен къде да отидеш.Но наистина,не мисля,че си дотолкова умен,че да имаш само Изключителни.
И шапката извика:
-ГРИФИНДОР!
Лизандър остави шапката на столчето и заподскача към очарованите грифиндорци.Както и очакваше,когато погледна към масата на Рейвънклоу,или по-точно към брат си,той видя,че Люк е леко намръщени и мило му се усмихна,за да го поуспокои.Люк му се усмихна в отговор.
-Потър,Джеймс-Сириус!
Всички в залата замълчаха и се втренчиха в Джеймс.Той се настани на столчето и нахлупи шапката си чак до очите.
-Ахааа,-каза тя,-отново Потър.Хмм.Ум имаш и то остър.Талант за куидич-определено!Жажда да се докажеш!И смелост много!И все,пак мисля,че най-добре ще е да отидеш в...
Шапката се прокашля отново и извика:
-ГРИФИНДОР!
Грифиндорци избухнаха в ръкопляскания и закрещяха:
-Падна ни се-падна ни се Потър-синът на Избрания!
-Блек,Виктория!-провикна се проф.Макгонагъл,която не можеше да не скрие,че се радва,че Джеймс отиде в нейният дом.
Вики замръзна.Залата притихна.Теди я погледна с очакване.А Джеймс стисна палци.Вики седна на столчето и си нахлупи шапката с треперещи ръце.
-Охооо,-каза шапката и тя трепна уплашено,-Слидерин или Грифиндор?Е,мисля че тази вечер предците ти ще останат разочаровани.
Шапката извика:
-ГРИФИНДОР!
Вики остави шапката и заподскача към масата на Грифиндор.
-Лупин,Тед!
Теди,който бе останал единственият неразпределен се качи на столчето и нахлупи шапката.
-ГРИФИНДОР!-извика тя,още преди Теди да я е сложилл както трябва.
Теди скочи от столчето и се настани на масата на грифиндорци до Джеймс.Всички притихнаха.Директорката,проф.Дъмбълдор(внучката на Албус Дъмбълдор),заговори:
-На първокурсниците-добре дошли в "Хогуортс"!На останалите-радвам се да ви видя отново.На първокурсниците да кажа,а на останалите да припомня,че е строго забранено да се влиза в Забранената гора,без позволението на учител.Също така и часът за прибиране по леглата е 11 .А сега-започвайте да ядете!
Проф.Дъмбълдор плесна с ръце и петте маси се изпълниха с ядене,а учениците и професорите започнаха да ядат.Следващият един час из Голямата зала се чуваха сърбания,мляскания и множество разговори.В 9 часа проф.Дъмбълдор каза:
-А сега правете каквото искате!Само ще помоля префектите да покажат на учениците от 1 курс от своите домове общите стаи и спалните и да ги изпроводят да си лягат,тъй като сега им е първа нощ тук и по традиция те си лягат най-рано.
8 души,по едно момче и едно момиче от всеки дом скочиха от масите си и започнаха да викат:
-Първокурсниците от Грифиндор/Рейвънклоу/Хафълпаф/Слидерин тук!
Четири групички се сформираха бавно и напуснаха Голямата зала.Джеймс и Вики проследиха с поглед как групичката слидеринци от първи курс се насочиха по стълбите към подземията.
-Първокурсниците от Грифиндор,насам!-извика префектът на Грифиндор.-И само внимавайте-стълбите се местят.
Те се заизкчваха по една стълба.Рейвънклоувци се насочиха в противположна посока,а Люк и Лизандър си махнаха за "Довиждане".Хафълпафци последваха грифиндорци,но ги оставиха на първият етаж,където продължиха към своята обща стая.След доста изкачвания,коридори и завои,стигнаха до общата стая на Грифиндор.
-Парола?-попита ги една картина на дебела дама.
-Фениксово перо.-каза префектката и Дебелата дама се отвори,пропускайки ги.
-Това е общата стая.-каза префектката,а префектът продължи:
-Стълбите за момичешките спални са левите,а за момчешките-десните.
-Следете табелките.-каза момичето.
-Всяка спалня си има парола,така,че ако лесно забравяте,запишете си я на листче.-добави момчето.
-Утре сутрин програмата ще ви бъде раздадена от мен,другият префект на дома,или от проф.Макгонагъл,ръководителката на дома ни.
-А сега си лягайте.-каза префектът.-Първата нощ на спалните не са сложени пароли.
Момчетата се запътиха на едната страна,а момичетата-на другата.
-До утре,Вики!-извика Джеймс,изкчвайки се по десните стълби.Момичето му помаха и упътвана от табелките по вратите намери спалнята си,усмихна се на приятеля си и затвори вратата.

4 Глава-Първият ден в "Хогуортс" 1 част

Слънчевите лъчи огряха лицето на Виктория Блек.Момичето се обърна на другата страна в леглото си,а къдравата и черна коса се разпиля по възглавницата.И все пак тя бе свикнала да спи по гръб,та отново се обърна и неумолимите лъчи на слънцето огряха лицето и,превръщайки се в палави шарки.Грифиндорката пъхна лице във възглавницата си и сърдито промърмори:
-Не може ли поне един ден да се наспя,без нещо да ме събуди?!
-Така е,мила!Лъчите на слънцето са неумолими дори и тук!-обади се едното от двете момичета,с което Вики споделяше една спалня.
-А на Мис Принцеса изглежда това не и се понрави!-обади се другото и двете момичета се разкискаха превзето.
-Много смешно!.-каза им Вики намръщено и пророни под нос:-Лигли!
Чернокоската стана и се запъти към банята.Там тя се изми.Няколко минути по-късно влезе в спалнята по халат и огледа дрешника си.
-Къде ми е мантията?!-възропта тя,ровейки из дрешника си.Капки вода се стичаха от нея по персийският килим в стаята.Отнякъде се чу недоволно мяукане.
-Извинявай,Сиси,ей сега ще те подсуша.-каза Вики,виждайки котката си изпонамокрена.
Капките вода от косата и отново се застичаха по дрехите и.Изведнъж момичето видя как една капка падна върху черна,дълга до земята мантия с избродиран грифиндорският лъв на нея.
-Мантията ми!-възкликна Вики.Тя я откачи от закачалката и бързо я облече.Погледна часовника си под формата на сова,и видя,че часът бе седем.Имаше предостатъчно време до закуската,която бе в осем и предостатъчно до учебните часове,които започваха в девет.Сега момичето забърника из нощното си шкафче.Най-накрая тя извади това,което и трябваше-крем за хубава кожа-подарък от баща и,лосион за блясък на косата,подарък от майка и,пяна за обемна коса за след къпане,която си бе купила от Диагон-Али,един голям тъмно-кафяв ластик,малки фибички,за да не стърчи косата и,четката за коса,прозрачно-блестящ лак и гланц.Вики стовари всичко това на тоалетката си,леко придърпа едно столче и се зае да се оправя.Както всяка сутрин,тя се зае с програмата "Да изглеждаш добре",както казваше баща и с лека насмешка в гласа.Първо сложи на косата си пяната и започна да я втрива в корените на главата.После си сложи и лосион за блясък,втривайки го в корените по същият начин като пяната.След това вчеса внимателно косата си,придавайки на всеки черен къдрав кичур блясък и обем.Приключвайки с косата тя я върза на опашка,прибирайки непокорните кичури с малките черни фибички.Сега тя се зае с лицето,намазвайки го хубаво с дебел слой от крема.Поизчака няколко минути да изсъхне и се зае с лакирването на ноктите.Когато приключи и с тази фраза тя се зае с последнтата за деня-слагане на гланц.Тя внимателно го прокара по устните си и ги слепи една в друга.Сега вече бе приключила.Стана от стола и се огледа в огледалото-не изглеждаше никак зле.Даже ако трябва да признае изглеждаше SUPER!.Погледна си часовника-седем и петдесет-точно навреме!Грабна раницата си,увери се,че всичко е вътре,излезе от стаята и заподскача по стълбите.Както и очакваше,момчетата от горните курсове веднага я загледаха с копнеж."Оо,защото ме искат,но знаят,че никога няма да съм тяхна!"-помисли си тя."Има само едно момче,което може да спечели сърцето ми,както и да го разбие."
-Вики!-чу се глас и Вики се огледа.Тя видя Джеймс и се затича към него.
-Здрасти!-каза му тя,стигайки до него и кимна по посока на Теди и Лизандър,които бяха зад него.
-Как е?-попита я Джеймс.
-Супер!-отвърна му Вики.
-Изглеждаш страхотно!-каза и Джеймс.
-Много благодаря!-отвърна Вики поласкано.
-Нека прекъсна разменянето на любезности,за да напомня,че сме на седмият етаж и ако не побързаме,ще пропуснем закуската.-обади се с преправено-мъдър глас Лизандър.
Вики и Джеймс се опомниха и тръгнаха след него и Теди,които вече се бяха отправили към портрета на Дебелата дама.
-Каква ли ще е програмата?-запита се Теди.
-Все тая,само да не е препълнена.-отвърна му Лизандър.
-Лизандър!-извика някой.Лизандър се обърна и видя Люк.
-Люк!-извика той и се затича.-Как прекара вечерта,приятел?-попита го.
-Добре,само,че не гледах през прозореца!Адски високо беше!
-Все пак сме в ку...-Лизандър не успя да довърши,защото изведнъж се вкопчи стреснато в парапета на стълбите и загледа уплашено.
-Какво става!?-изпищя Теди.
-Стълбите се местят,забравихте ли.-каза Люк кротко.Изведнъж се чу силно БУМ! и всички паднаха на пода.
-Всичко приключи.-каза Джеймс успокоен.
-Хей,та ние сме на първия етаж.-възкликна Вики очаровано.
-Мхм.Стълбите са много удобни за пътуване,стига да не те закарат на погрешно място,което се случва изключително рядко.-заяви философски Люк.
-Хайде да ходим към Голямата зала,че вече огладнях.-каза Лизандър.
-Лизандър,ти винаги си гладен като вълк.-каза му Люк.
-Здравейте!-се чу отнякъде весело гласче.Всички се обърнаха и видяха Хелга.-И вас ли стълбите местиха?-попита тя,виждайки все още леко уплашените им лица.
-И теб ли?-попита Джеймс.
-Мхм.Не,че трябваше да слизам по стълби,все пак общата стая на Хафълпаф е на първият етаж,също като Голямата зала,но ми стана любопитно.Стъпих на първото стъпало и докато се усетя бях на петият етаж.Малко трудно се върнах долу,стълбите са поне двеста,пък и съм тук от няколко часа,та се чувствах като в лабиринт и тъкмо се заотчаях и стигнах до тук.-отвърна тя весело.-Знаете ли,то да пътуваш със стълби не било чак толкова страшно,даже е забавно.
-Несъмнено.-каза Теди,който предполагаше,че Хелга се шегува.
Шестимата приятели влязоха в Голямата зала и там се разделиха,защото Хелга трябваше да отиде на масата на Хафълпаф,Люк на тази на Рейвънклоу,а останалите на Грифиндорската.Няколко минути,след като Лизандър,Джеймс,Вики и Теди се настаниха,пристигна проф.Макгонагъл,раздавайки им листовете с учебната програма.
-Днес предиобед имаме Летене с рейвънклоувци и Билкология със слидеринци,а следобед по Отвари сме пак със слидеринци и ЗСЧИ пак с хагълпафци.-каза Теди,държейки в едната ръка учебната програма,а в другата препечена филийка.
-Ще бъде голяма веселба.-каза Вики,вземайки си няколко наденички.
-Мхм.-каза Джеймс с уста,пълна с бекон.
-Особено с часовете със слидеринци ще е просто "великолепно".-включи се към разговора и Лизандър,отпивайки от тиквения си сок.
Закуската мина в приятни разговори как да прекарат деня.Времето стигна и да премислят какви пакости да направят.
П.П:Правя главата на две части,защото е много дълга и не мога да я пусна в една.

Първият ден в "Хогуортс" 2 Част

По едно време Теди си погледна часовника и изхълца,вждайки,че е 9:50.
-Ще закъснем за часа по Летене!-извика той.Всички бързо станаха,наметнаха раниците си на гръби се затичаха към изхода на Голямата зала.
-Чакайте ме!.-извика Люк зад тях.Те позабавиха крачка,докато Люк ги настигне и после пак се затичхата.
-По коридорите не се бяга!-извика проф.Макгонагъл,но никой не я послуша,тъй като щяха да закъснеят за час и на никой не му пукаше позволено ли е да се бяга по коридорите или не.Няколко минути по-късно Вики,Теди,Люк,Лизандър и Джеймс спряха на двора.Теди си погледна часовника.9:58.Всички си отдъхнаха и седнаха на поляната,оставяйки си раниците.Както и предполагаха,имаше и други закъсняли.Мадам Хууч зацъка недоволно с език.Най накрая всички се събраха.
-Добре дошли в часа по Летене.Аз съм Мадам Хууч,учителката ви.В тези часове вие ще се учите да летите с метла.Има такива от вас,които знаят от няколко години да летят и то перфектно,но има и такива,които никога не са се качвали на метла,а са свикнали само да метат с нея,в случая мъгълокръвните и някои от нечистокръвните.А сега.Пред вас има метли.Сложете ръка над тях и кажете "Горе" с хъс и чувство.След това когато ви дам знак,ще направите едно кръгче около Куидичното игрище,след което ще слезете точно тук.Аз ще ви давам оценка как летите.
Мадам Хууч млъкна,а Хари и Вики бяха сред първите,които пристъпиха напред.
-ГОРЕ!-извика Джеймс с ръка над метлата и тя се приземи в ръката му с плавно движение.
-Прекрасно,г-н Потър!-одобри мадам Хууч.
-ГОРЕ!-извика и Вики и метлата се приземи в ръката и със същото плавно движение,както и при Джеймс.
-Перфектно,г-це Блек!-каза мадам Хууч.
При Люк,Лизандър и Теди обаче,нещата не стояха така леко.Колкото и да викаха,метлата не се приземяваше в ръката им.Най-сетне Лизандър извика:
-ГОРЕ!-и метлата се вдигна и падна в ръката му.
-ГОРЕ!-извика и Теди,а метлата се покачи и се удари в носа му.
-Оох!.-изохка той,а Лизандър захихика.
-Не е смешно,Лизандър!-сопна му се Теди.
-ГОРЕ-извика и Люк,но не се получи нищо.Накрая той използва хитринка,наведе се и вдигна метлата с ръка.
Мадам Хууч даде знак,като свирна със свирката си и мяколко метли се издигнаха във въздхуа като тези на Джеймс,Вики и Лизандър.Някои обаче като Теди и Люк изглеждаха несигурни и седяха на земята.
Джеймс се оттласна от земята и се издигна нагоре.Усети поривът на вятъра да развява косата му.Почувства се прекрасно.Същото чувство,което изпитваше,когато летеше със своята "Светкавица",която за съжаление остана в дома му,защото на първокурсници не бе позволено да носят метли със себе си.Беше му толкова хубаво,че извика:
-ЮХУУУУУУУ!
Вики се оттласна от земята и почувства как косата и се развя."Край с прическата ми"помисли си тя,но вече нищо не можеше да направи.От грижите,които Вики полагаше за косата си,когато вятърът се усили,косата и заприлича на красива рибеста опашка и всички я загледаха с интерес.Дочула вика на Джеймс,тя извика:
-ЙЕЙЙЙЙЙЙЙ!
Лизандър никога не бе летял на метла,тъй като майка му и баща му не му позволяваха.Чувството беше чудесно.Е,малко му убиваше,но той предполагаше,че с времето ще свикне.Виждаше как се забавляват Вики и Джеймс и как хубаво летяха и разбра,че те бяха от тези,които могат да летят от няколко години.По едно време той видя как приятелите му слязоха от метлите си и как мадам Хууч извика:
-Бяхте невероятни,г-н Потър и г-це Блек.С какви хъс и удоволствие летяхте!И как плавно извършихте завоя!Двайсет точки за "Грифиндор"
Лизандър си представи как мадам Хууч хвали и него и не усети кога кръгчето е минало.
-СЛЕЗТЕ НА ЗЕМЯТА,Г-Н ЛОНГБОТЪМ!-извика мадам Хууч.Лизандър се сепна,опомни се и се приземи на земята.
-Е,не беше зле за някой,който никога не е летял,но летите някак си...несигурно.Но не се безпокойте,с времето ще се оправите.Пет точки за "Грифиндор"-каза му мадам Хууч.
-А сега,-извика тя и всички притихнаха,-приключихме за днес.
Всички си взеха чантите и се запътиха към следващите си часове-грифиндорци за Билкология,а рейвънклоувци за Трансфигурация.
-Чаовете по Летене се очертават да бъдат интересни!-каза Вики развълнувано.
-Да,и как мада Хууч каза "Перфектно,г-н Потър"!-въодушеви се и Джеймс.
-Те са не само интересни,но и увлекателни и отпускащи.Като физическо в мъгълското училище.-включи се и Джеймс.
-Таа,знаете ли в коя оранжерия трябва да сме?.-попита Теди,опитвайки се да смени темата,за да не си спомня как мадам Хууч го беше сгълчала,че не се е качил на метлата."Твърде лесно е,г-н Лупин.Лесно,не страшно.Иначе нямаше да го има като предмет в "Хогуортс",ако беше опасно!"-му бе казала тя.
-Ами,доколкото знам,първа.-каза с не особено голям интерес Лизандър.-А и на кого му пука?Забавно би било да отидем в оранжерия с дяволски примки,например.
Теди потрепери.Най-сетне след дълго лутане,четиримата успяха да намерят първа оранжеря.Те се настаниха на два чина,като Вики седна с Теди,а Джеймс с Лизандър.Пред тях се появи една ниска и дебела магьосница,която каза:
-Добре дошли в часа по Билкология!Аз съм Помона Спраут и ще ви бъда учителката по този предмет.Та да започнем по същество.Само ще ви информирам,че днес няма да учим за никое магическо или мъгълско растение,а само ще навлезем в историята на предмета.Таа,някой знае ли нещо за Билкологията?
Вики вдигна ръка и проф.Спраут я посочи.Тя стана и каза:
-Накратко билкологията е предмет,в който се учи за магическите и мъгълски растения.От цветовете на растението,до къде живее-дали в гори или планини,дали в низини,а понякога дори и в морета.Има няколко категории растения:водни,такива,които растат във водата,земни,такива,които растат на земята,диви,такива,които растат в гората и земноводни-такива,които растат и по вода, и по земя.
-Много добре!Десет точки за Грифиндор,г-це Блек!
И проф.Спраут започна своята скучна лекция за растенията,как могат да различат кои са мъгълски и кои-магически,в кои растения има магически сили,в кои-лечебни.Всички изведнъж се унесоха.Джеймс зашушука нещо на Лизандър и той му кимна,след което и двамата се унесоха.Единствените,които слушаха и си записваха бяха Теди и Вики.Най-после,за голямо облекчение на Джеймс и Лизандър,и за голямо разочарование на Теди и Вики,проф.Спраут се провикна:
-Часът свърши.Довиждане,и до следващият час,когато ще учим за Дяволската примка.
Вики и Теди побутнаха Джеймс и Лизандър и четиримата се запътиха към Голямата зала.Прекосиха двора,след което и няколко коридора,а накрая влязоха в Голямата зала и се заптиха към Грифиндорската маса.
-Обожавам часовете по Билкология!-възкликна Теди,докато се настаняваха.
-Джеймс,Лизандър,какво правите?-попита Вики и учудено погледна Джеймс и Лизандър,които бяха извадили джобни ножчета(мъгълска вещ)и дълбаеха нещо на облегалката на стола
-Не е ли очевидно,дълбаем си инициалите и така си заплюваме столовете.-отвърнаха Джеймс и Лизандър в един глас и Теди и Вики изведнъж разбраха какво точно е шушукал Джеймс на Лизандър по време на часът по Билкология.Те само ахнаха.Джеймс и Лизандър дълбаеха известно време,след което седнаха на столовете и започнаха да се хранят.Както и Люк бе казал сутринта,Лизандър бе винаги гладен,затова не бе нищо чудно,че си взе от всичко,до което стигаше.
-Подай ми купата с агнешки,флейки,моля те!-обърна се той към Теди и той му даде купата.
-Не беше зле.-каза Вики,сипвайки си печени и пържени картофки.-имам предвид,часовете.
-Мхм.-отвърна и Теди,пресягайки си да си вземе малко от печеното пиле и от телешкото месо.
-Беше интересно е малко пресилено.-каза Джеймс,преглъщайки хапка от свинска пържола.-По-скоро беше ужасно!
-Дамм!-включи се и Лизандър с уста пълна с крило на пуйката.
-Е,не беше толкова ужасно.-пророни Теди,режейки си от наденичките.
Изведнъж всичко от масата изчезна,с изключение на напитките и приборите се напълниха с десерти.Очарован,Лизандър грабна един сиропиран сладкиш и леко придърпа чинията с бишкоти със сметана към себе си.
До края на обяда четиримата си говореха,разказвайки си най-различни неща.Джеймс очарова Вики и Лизандър и ужаси Теди с новината,че смята да сложи торова бомбичка в Голямата зала.
-Дванайсет и четиридесет и пет е.-обади се Теди по едно време.-Ако не искаме пак да пристигнем в последният момент и то по късмет,да тръгваме към подземията за часа по Отвари.
Четиримата приятели си грабнаха чантите и спокойно се запътиха към подземията.Никой от тях никога не бе ходил в подземията и затова останах очаровани(всички,с изключение на Теди,който се зарадва,че не е слидеринец),виждайки чечрепите под формата на лампи и това,че светлината бе зелена.
-Страх ли те е,а Лупин?-дочу се провлачен глас,в който се усещаше нотка на подиграване.Светлината отрази лицето му и всички видяха Скорпиус Малфой,който,както винаги бе с Луиза Паркинсон.
-Друг път.-отвърна Теди с леко треперещ глас.
-Доколкото знам,ще караме заедно часът по Отвари,което е просто великолепно.-каза Луиза и се разкикоти.Шестимата влязоха в класната стая по Отвари и Вики,Джймс,Теди и Лизандър усетиха нехарактерен за замъка студ.На Луиза и Скорпиус,които бяха свикнали обаче не им направи впечатление.
-Свиквайте.-казаха те в един глас,виждайки,че четиримата грифиндорци се свиха на един чин и затрепераха.
В ъгъла имаше камина,която така и не бе запалена.
-Тук има камина.Защо не е запалена?-попита Лизандър с тракащи зъби.
-Учителят още го няма,че да го направи,червей.-изсъска Малфой.
Проф.Слъгхорн пристигна след няколко минути и запали огъня за облекчение на грифиндорци,които бяха свикнали с топината и за разочарование на слидеринци,които обичаха студа.Проф.Слъгхорн заразпитва за имената на учениците,след което потъна в лекция за Отварите:за цвета,мириса и тем подобни.Часът мина изключително бързо.
-Хехее,часът мина хипер бързо.-изкикоти се Лизандър,докато се качваха към петяит етаж за часът по ЗСЧИ.
-Не мисля,че беше точно така.Вие отново заспахте и е нормално.-каза им Вики.-Друг път ще сядаме аз и ти и Теди и Лизандър,за да не заспивате.-скастри ги тя.
Заизкчваха се по множеството стълби и докато стигнаха до кабинета по ЗСЧИ се бяха задъхали.Когато отвориха вратата,учителят леко ги скастри,че са закъснели и просто им каза да седнат.
-Добър ден,аз съм проф.Уайълд и ще ви преподавам по ЗСЧИ.А сега,ще изпитам всеки от вас.Напишете едно съчинение за любимото ви защитно заклинание и защо го обичате.
Вики веднага изкара пергамент и без да обръща внимание започна да пише.Джеймс,който не знаеше много,написа:
Моето любимо защитно заклинание е Петрификус Тоталус.Това е не точно заклинание,а проклятие за тяловкочанясване.Аз го обичам,защото то би замразило в преносен смисъл моят враг и бих могъл да се спася лесно с това него.
Със завършването на съчинението на Джеймс,часът приключи.Проф.Уайълд събра съчиненията с магическата си пръчка и разпусна учениците.
-Е,задачата беше доста интересна.-каза Вики,докато излизаха от стаята.
-Мхм.А сега да отидем на двора и да погледаме езерото.-предложи Джеймс.Вики,Лизандър и Теди се съгласиха и четиримата приятели тръгнаха.
-Къде ще ходите?-попитаха Люк и Хелга,които бяха заедно.
-На езерото.Хайде с нас!-отвърна им Джеймс.
Двамата се присъединиха към останалите и с весела глъчка,шестимата се запътиха към двора.

5 Глава-Запленяващи истории 1-част

-Още не мога да повярвам,че съм приет да уча в "Хогуортс".-каза Теди,докато минаваха по кодиродите на учиилщето.-Все си мислех,че...
Теди млъкна.Това не остана незабелязано от Хелга.
-Че какво?-попита го тя.
-Няма значение.-каза Теди,който се бе натъжил от нещо.Трябваше да им разкаже,мислеше си той.Но от една страна все пак това бе
малка негова тайна и баба му му бе казала да казва само на най-близките си приятели.От друга страна като се замисли това бяха неговите приятели...неговите единствени приятели.Той не се сприятели с мъгълчета,защото бе по-странен от тях.Можеше да си променя вида и беше...някак си страшничък за тях,тъй като притежаваше магически сили.
Опитвайки се да го развесели,Джеймс го потупа по рамото и каза:
-Хайде като отидем на езерото всеки да разкаже историята со.
Той се усмихна,но това натъжи още повече Теди.Джеймс се учуди.
-Какво ти става,приятелю?-попита го той.
-Все неща,които не разбираш,Джеймс-пророни Теди.
Стигнаха на езерото.
-Хайде,приятел,можеш да ни разкажеш всичко,което те тревожи,все пак сме ти приятели.-усмихна му се Джеймс.
Теди свали обувките и чорапите си и топна краката си в езерото,размахвайки ги.След това въздъхна и каза:
-Баща ми е преподавал по Защита срещу черните изкуства на родителите ви.
-Само това?-Люк повдигна вежди учудено.
-Не е само това,просто увърта.-каза Вики.
Джеймс го потупа по рамото и каза:
-Хайде,приятел,на нас можеш да ни кажеш всичко.Пък и ние се сприятелихме с теб и не сме предатели.Ще те приемем такъв,какъвто си.
Теди отново въздъхна и започна:
-Баба ми е разказвала,че мама и татко са били много могъщи магьосници.
-Били ли?-ахна Вики.-Да не би твоите родители да са...
Теди кимна.Вики и Хелга захлупиха с длани устите си и ахнаха в един глас,а Теди продължи:
-Да,родителите ми са мъртви от цели единайсет години.Майка ми ме родила един месец преди с баща ми да умрат.В нощта,когато съм навършил един месец,родителите ми загинали в битката водена между Светлата и Тъмната страна-баща ми убит от смъртожадния Антоний Долохов,а майка ми-от смъртожадната Белатрикс Лестрандж,която била нейна леля и по-голяма сестра на баба ми Андромеда.Татко е върколак,а мама-метаморфмаг.Аз не съм върколак,но съм наследил способностите на мама.Фамилното име на майка ми е Тонкс,а на баща ми Лупин.Родителите на татко и бащата на мама също са убити от смъртожадни,но баба не знае от кои.Смъртожадните искали да убият и мен и баба,затова ние бяхме принудени да живеем цели 9 години в мъгълският свят.Когато станах на девет с баба отново се преселихме в магьосническият свят,макар да ни беше малко трудно да свикнем.Опитах да се сприятеля с някои деца на съседите ни,но всички те бяха настроени срещу мен.Наричаха ме „Странния” и това ме натъжаваше,затова престанах с опитите си да търся приятели когато станах на десет.Цяла година живеех,като почти не излизах от вкъщи.Баба ме караше да хвърлям боклука и да ходя да и купувам вестници,хляб,вода и други подобни, само и само за да излизам и да подишам чист въздух,но на мен ми ставаше толкова неприятно,когато излезех и още на вратата съседските деца започнеха да хвърлят храна и торови бомбички по мен и аз се връщах у дома изцапан от храната и черен от торовите бомбички,тя тя се отказа още от вторият път.Първият си мислеше,че е само за един път,но след това видя,че не ме харесват и накрая ме прати трети път,като ми обеща да гледа дали не предизвиквам децата с нещо или те го правят от удоволствие.И така аз отново излязох и отново започнаха да ме замерят.За мое щастие баба беше нещрек.Изведнъж навсякъде настана мрак.Аз се възползвах от това и хвърлих по една торова бомбичка на всяко дете.Баба ми ги бе дала преди да изляза.Когато се прибрах тя ми каза,че е направила с магия да настане мрак.Оттогава децата вече не ме закачат,защото ги е страх от баба ми.Е,имаше и някои разправии с някои от родителите,но баба веднага им разказа как се отнасяха те с мен преди и ги остави като гръмнати.От тази случка измина известно време.Няколко месеца по-късно аз получих писмото за „Хогуортс”.Първоначално не исках да отида,страхувах се,че никой няма да ме възприеме добре,защото баща ми е върколак.Не ме разбирайте погрешно,не се срамувам от баща си.Той е жертвал живота си за мама и мен.Един приятел на баба ми каза,че видял как го убили и чул последните му думи-„Можеш да убиеш мен,Дохолов,но никога няма да ти позволя да нараниш Тонкс и Теди!”.Мама се казвала Нимфадора,но мразела да я наричат така и затова я наричали по фамилно име-Тонкс.И все пак баба успя да ме убеди да отида и ето ме тук.Първончално във влака бях малко несигурен,но вече съм по-добре.
Теди приключи с историята си и леко се задъха.Огледа се.Очите на Хелга и Вики бяха пълни със сълзи,а Джеймс,Люк и Лизандър стояха леко натъжени,но все пак си казаха,че са мъже и не си позволиха на сълзите да бликнат от очите им.На лицето на Теди се изписа леко изненадано изражение-той знеше,че детството му е тежко,и все пак не очакваше такава сензация.Вики и Джеймс почувстваха леки угризения,тъй като те бяха отгледани като принц и принцеса,а Теди е трябвало да се крие от смъртожадните,докато те бяха живели в щастие.Най-сетне Вики каза:
-Детството ти е било...много тежко.
-Да,знам.-каза простичко Теди.
-И това не те вълнува?-удиви се Люк.
-Не.-отвърна му Теди,след което се поколеба и каза:-Е,беше ми мъчно,когато баба ми каза,че никога повече няма да видя мама и татко и също така,че нямах приятели и единствено с баба можех да приказвам и да се забавлявам,без тя да се отдръпне от мен,но с времето...свикнах.
-Как така си свикнал със самотата и с това,че си сираче?!С това никой не може да свикне дори и само да е сираче или само да е самотен,а ти си и двете и го приемаш по най-спокоен начин!-възмути се Лизандър.
Теди не успя да се въздържи и изкрещя в лицето му:
-А ти какво очакваш-сълзи и сополи?Цял живот съм живял без майка и баща-цял живот!Не мога вечно да се съспипвам,колкото и тежко да ми е!Не мисли,че не ми липсват!Липсват ми и то много,но си позволявам единствено вечер на сълзите ми да потекат,защото знам,че тогава никой не моеж да ме види и чуе,за да ми се подиграе.
Настъпи мъртвешка тишина.Най-накрая Лизандър наруши мълчанието:
-Хей,хей,не се разпалвай толкова.
-Извинявай,но ти не знаеш какво е да си сираче.-каза Теди с треперещ глас.
-Не,знам,наистина.Никой тук не знае,но всички ти съчувстваме.-каза Лизандър и го потупа по рамото.-Таа,Джеймс!Я ти ни разкажи твоята история.
Джеймс леко се прокашля и заразказва:
-Моята история не е толкова тъжна.Тя е по-скоро като приказка-някаква стара приказка,изпълнена с магия и вълшебство.Роден съм в Лондон,както сигурно всички тук са.Майка ми е Джини Артър Потър,по бащина фамилия Уизли.Има шест братя,а сега са пет:Бил,Чарли,Пърси,Джордж и Роналд(Рон).Баща ми е Хари Потър.Имам по-малък брат на име Албус-Сивиръс,който се роди две години след мен.Цялото ми име е Джеймс-Сириус Хари Потър.Имам по-малка сестра на име Лили-Луна,която се роди четири години след мен.От малък съм харесвал Ал,но винаги съм се карал с Лили.Същото важи и за Ал.Живял съм сред богатство и разкош.Никога не са ми отказвали нищо.Живеех в мечтан от всяко дете свят,докато истината изведнъж не се стовари отгоре ми.Всичко започна със смъртта на леля Мориъл.Колкото и да не я познавах ми беше мъчно.И тогава аз осъзнах че живота не е само танци и песни,а и мъка и отговорности.Смъртта на леля Мюриъл беше,когато бях на седем.Оттогава сякаш се промених.Вече съм по-отговорен и по-внимателен,кален и подготвен за всякакви трудности през живота.Изарастнал съм с известно известно семейство,а всяко известно семейство живее сред репортери.Много често вземаха афтографи и интервюта от мен,задавайки ми въпроси за детството ми,как прекарвам свободното си време,обръща ли ми татко достатъчно внимание и други подобни.Историята ми е кратка.Нямам нищо интересно за разказване.
Джеймс приключи.Теди беше леко тъжен,че Джеймс е бил толкова щастлив.Вики знаеше историята на приятеля си и не и направи впечатление.
-Интересно.-каза Теди с лека тъга.
-Не ми е приятно,че си отгледан така.-увери го Джеймс и се обърна към Люк и Лизандър.-Каква е вашата история?
Люк се изправи и започна:
-Аз и Лизандър сме родени в къщата на мама и татко,в която живеем от единайсет години.Аз съм се родил пет минути пред него.Когато бяхме малки си играехме на магьсници и праввехме разни магийки,нали се сещате като тези,които правят децатамкогато проявяват способностите си.Мислехме си,че не е нищо особено,но един мама ни видя как играем с едно цвете,хвана се за главата и извика татко.Помоли ни отново да повторим мърдането на цвертчетата на цветето и ние отново го направихме.Тогава татко се развълнува и ни каза,че сме проявили магическите си способности.На родителите ни им беше мило и драго да ни гледат как ставаме все по-опитни,навлизайки с дебрите на магията.
Лизандър продължи:
-Един ден,докато си играехме на мъгълска площадка към нас закръжа нещо бяло.Нещо твърде познато.Когато отново се огледахме ви дямем,че към нас летят две сови.И понеже бяхме заобиколени от мъгълчета двамата с Люк се паникьосахме.В паниката си започнахме да ровим из пясъка и изведнъж изпищяхме и казахме а всички деца да се махнат от плоюадката,защото в пясъка е заровена бомба.Да знаете как се уплашиха.Така се стреснаха и хукнаха,сякаш от това зависи живота им.Е,те така си мислеха,разбира се.И до две минути площадката беше празна.Аз и Люл останахме единствениет на плоюадката.В това време совите кацнаха и протегнаха крачета.Така получихме писмата си за "Хогуортс".Мама и татко бяха отлкова щастливи,че направиха парти.
Люк млъкна.
-Готин живот.-каза Теди.-Само моя е скапан.

5 Глава-запленяващи истории 2 Част

-Спокс.Ще се постараем оттук нататък да не е такъв.-усмихна му се Люк и леко го потупа по рамото приятелски.Всички се обърнаха към Вики с очакване.
-Какво?-попита тя и погледна въпросително.
-Знаеш какво.-каза и Джеймс и Вики разбра.Тя се настани удобно на тревата и започна:
-Родена съм в Лондон,като всички тук.Според много хора майка ми е била дъщеря на прочутия „затворник” Сириус Блек.Но дядо никога не е бил лош човек ми казват мама,леля и чичо,които са живяли с него.Когато бях малка ме отглеждаха като една малка лигла-даваха ми всичко,което пожелая и ме гледаха така,сякаш съм някое злато.Но и аз като Джеймс преживях тежък момент-моментът в който трябваше да ми кажат къде се губи дядо ми Сириус.Много пъти бях питала за него но едва преди четири години разбрах истината,която направо ме разби-че дядо е бил убит от братовчедка си Белатрикс Лестрандж.Това направо ме съсипа-вече не бях така весела и из замъка,в който живеех не се чуваше звънкият ми невинен и толкова детски смях.Изгубих апетит,не си играех и накрая се разболях.Не ставах от леглто почти никога.Накрая мама се отчая и доведе Джеймс,който успя да ме разведри и пак си станах весела.Но понякога все пак отново се сещам по какъв жесток начин е бил убит дядо и се натъжавам,но Джеймс винаги знае как да ме утеши.
Вики млъкна и всички се спогледаха.Очите на Теди бяха пълни със сълзи.Колко нечестно беше!Всичките му приятели бяха отгледани ако не по кралски,то поне добре и от родители.Само той беше зле.Джеймс го видя и го прегърна.
-Успокой се.Знам,че е ужасно да си сираче,но всичко е наред,не се безпокой.
Какви приятели само имаше!Те знаеха неговата история и въпреки всичко бяха останали до него и го подкрепяха.
-Всичко е наред.Хелга?-попита се той,обръщайки се към нея в очакване.Момичето леко се изчерви и каза:
-Родена съм в малко селце край покрайнините на Лондон.Не съм затънала в богатсво като Вики и Джеймс,но и не съм като Теди.Родителите ми са се крили в продължение на години,тъй като е трябвало да се пазят от властите.Майка ми се казва Елинор Джордан Смит,по бащина фамилия Картър.Тя е от чистокръвно семейство,което не е много известно,но затова пък не е толкова бедно.Баща ми е мъгъл.Името му е Джонатан Джийн Смит.Живеем в малкото селце от единайсет години.Мама и татко толкова го харесали,че не пожелали да го напуснат и се заселили там.Не пожелали парична сума от родителите на мама,колкото и да настоявали те.Не живея сред разкош,но не и сред бедност.Като разбраха,че съм магьосница реагираха по различни начини.Татко се шокира и леко се обърка.В същото време мама беше на седмото небе от щастие.Татко беше много развълнуван когато отидохме на „Диагон Али”,та чак започна да събира магьоснически неща,като галеони,сикли,кнутове и тем подобни джунджурийки,които не са кой знае какво за нас,магьосниците.
Хелга спря да си поеме дъх и се огледа.
-Ехаа,баща ти ми прилича на някой побъркан.-каза Лизандър и Люк го сръчка в ребрата.
-Все пак той е мъгъл,не забравяй.
-А тии,-започна Теди и леко се изчерви от въпроса,който смяташе да зададе,-наричаш ли го ъъъ...
Той не довърши.
-Мъгъл?Е,понякога,като съм ядосана и изнервена.-отвърна Хелга.
-А на него пука ли му,че не е магьосник?-полюбопитства Джеймс.
-Хмм,не.Пък и той се записа на „Маг експрес”,като разбра,че съм магьосница.Стана му любопитно.И в писмата,които ми пишеше пробно в къщи,пращайки совата от хола до стаята ми на вторият етаж в къщата бяха с обръщение „Моя малка вещице”.
-А сега „Моя малка вещице” би ли се разкарала от езерото заедно с твоите жалки приятелчета,които ме е гнус да докосна?-се чу глас.
Вики,Джеймс,Лизандър,Люк,Теди и Хелга погледнаха нагоре учудени.Всички с изключение на Хелга се ядосаха.Хелга,която единствена не познаваше новодошлия не беше чула и тъй като не знаеше,че не всички са приятно настроени към другите попита любезно:
-Моля?
-Чупката,мътнород!-каза Скорпиус,защото това беше именно той,заедно с Луиза.Хелга се изчерви и се разплака,като чу как я наричат.Вики а прегърна,а Джеймс се ядоса и се изправи.Той се запътъи към Малфой и с леден глас го попита:
-Каза ли нещо,Малфой?
-Да,Потър,казах да се махнете от езерото ми!
-Моля?Добре ли чух?Твоето езеро?Че да не си го купил,Малфой?Езерото е както твое,така и мое и на Хелга и на всички останали деца тук!Освен това никой не ти е давал позволение да се разхождаш заедно с твоята нека го наречем приятелка и двамата да се разпореждате,сякаш сте собствениците на замъка.
Малфой го изгледа от глава до пети и каза:
-Я не ми вдигай тон,очилатко глупав!
-А ТИ СИ ЗАТВАРЯЙ ЧОВКАТА!-ревна Джеймс,изгубил контрол над себе си.Вики,която го познаваше разбра,че е на път да се нахвърли на Малфой,пунса Хелга и го хвана за ръката,казвайки му:
-Недей Джеймс,просто не си...
-На дуел,Потър!-каза Малфой,прекъсвайки я и казвайки го с възможно най-леден глас.
-Джеймс,нали не мислиш да..-започна Теди уплашено,но Джеймс го прекъсна:
-Да откажа и да се покажа като слабак?За нищо на света.И така Малфой,кога ще е дуелчето,в което ще те разбия?-и той му метна най-милата си усмивка.Скорпиус едва се сдържа да не му се нахвърли.Вместо това той каза най-спокойно,запазвайки леденият си тон:
-Днес.В полунощ.Ще се състои в Трофейната зала.Секундант ще ми бъде Луиза.И ще видим кой ще победи.
-Чудесно.Моят секундант ще бъде Вики.-каза Джеймс с възможно най-милата фалшива усмивка.-И ще ви разбием,ще видиш.-допълни той.
-Оо,несъмнено.-каза Малфой,връщайки си саркастичната усмивка,запазена марка,такава,която пазеше само за Джеймс и Вики.Той и Луиза се завъртяха на пети и се затичаха към замъка.
-Точно така,подвийте опашки и ще спечелите дуела,в кърпа ви е вързан!-извика им Вики подире им.
-Хайде да тръгваме.Трябва да се подготвите за дуела.-каза Люк.
-Че за какво ни е да се подготвяме?-учуди се Джеймс.-Ние сме много по...
-И все пак.-добави и Теди.
Джеймс въздъхна,но нарами раницата и шестимата се запътиха към Библиотеката.

6 Глава-Приготвления и писмо 1 Част

-Какво откри?-попита Джеймс Люк.Шестимата приятели бяха в Библиотеката и Люк,Теди и Хелга четяха книги,търсйки полезна информация,докато Лизандър правеше малки записки,които щяха да използват Вики и Джеймс.
-Все още нищо.-каза Люк.
-Тии,сигурна ли си,че го искаш?-попита Джеймс Вики леко несигурно.
-Мхм!Ако Паркинсон се намеси в дуела,аз също ще го направя.Не ме е страх,Джеймс!Ще се справя!Вече не съм онова малко беззащитно момиченце,което бях преди.
-Да,но просто се страхувам за теб.-каза Джеймс.
-Успокой се,Джеймс,всичко ще бъде наред.-опита се да го успокои Вики.
Джеймс въздъхна.Какво да направи,че да я разубеди да участва в дуела?Нима тя не разбираше,че ако го направи Малфой и Паркинсон щяха да го помислят за бебе,а щяха да му се визхищават,ако се пребореше и с двамата наведнъж.От друга страна обаче ако Вики не се намесеше,когато и Луиза го направеше,щяха да я помислят за малко момиченце,а и Джеймс щеше да се изложи на опасност.
-Добре,де добре.-въздъхна той и прокара ръка през косата си.
-Намерих нещо!-възкликна Люк.-Експелиармус-полезно защитно заклинание за обезоръжаване.Използвате ли го,магическата пръчка или предметът,който държи противникът ви ще отлети от ръката му и той ще остане напълно безпомощен.
-Я пак!-каза Лизандър.Люк въздъхна и повтори думите си,само че малко по-бавно,за да успее брат му да го напише.
-Хмм,трябва да намерим място,където да успеем да се уперажняваме.
-Я първо да намерим още две-три заклинания и леки проклятия!-предложи Теди.
Хелга беше задълбочена в „Класически заклинания за първи курс” на Мафалда Гошоук.Тя искаше да помогне на приятелите си да спечелят дуела и търсеше множество мощни заклинания и леки проклятия,които биха били от полза на Вики и Джеймс,но и които биха били по силите им.„Те би трябвало да успеят да се справят с всички заклинания и леки проклятия тук,все пак са могъщи магьосници”-помисли си тя.Стигна до 42 страница.Прокара пръст по нея и грейна в усмивка,четейки за заклинанието.Джеймс я видя и попита:
-Какво...
Но Хелга го прекъсна:
-Уингардиум Левиоза,заклинание за левитация.Вдига по-леките предмети като чаши и вази.Ако сте добър в това заклинание и добре съсредоточен,вие ще можете да контролирате височината и движенията на предмета.
Хелга издиктува всичко това на Лизандър,след което вдигна глава.На лицето и бе изписано леко гузно изражение.
-Съжалявам,че ви карам да се дуелирате още от вторият си ден в „Хогуортс”.Аз съ виновна.
-Не е вярно.Така или иначе с Малфой и Паркинсон ще се дуелираме още много пъти.Пък и възможно е Малфой да е бил в кисело настроение.-каза и Вики и я прегърна
А в Общата стая на Слидерин...
Лицето на Луиза едва се виждаше от големите купчини книги с магии и заклинания.Слидеринката четеше от множествово книги и ги слагаше на две купчинки-в едната бяха прочетените,а в другата-непрочетените книги.
-Лу,няма ли поне да си водиш записки?-попита я Скорпиус.
-Не!Аз си водя бележки,но не писмени,а в ума си.-категорична беше Луиза и продължи да чете.Няколко минути по-късно тя каза:
-Добре,да опитаме Вцепени се.
Скорпиус се приготви.Той се съсредоточи и изкрешя,насоче към към едни рицарски брони,които се движеха:
-Вцепени се!
Броните застинаха и паднаха на пода.
-Вцепени се!-извика и Луиза и една малка движеща се статуйка се сепна и падна.
-Хм,задобрили сме.-подсмихна се Малфой.-Непременно ще ги разбием.
-Дамм,няма как.-съгласи се Луиза.
-Лу,какво е другото проклятие?
-Петрификус Тоталус,защо?-попита го Луиза.
-Петрификус Тоталус!-извика Скорпиус.Ръката му сама се премести към Луиза,която изпищя и закри лицето си с длани.
-Извинявай.-каза Скорпиус и я погледан леко гузно.
-Всичко е наред,спокойно.-успокои го Луиза.
-Май трябва повечко да се упражнявам.-каза Скорпиус.
-Разбира се.Никой не се ражда научен.Хайде да опитаме отново.

Приготовления и писмо 2 Част
-Хмм,къде можем да отидем,без да нараним някой?-попита Джеймс.Шестимата приятели вървяха по коридорите на седмият етаж.
-Можем да отидем в Кулата на Грифиндор,тя е най-близко.А и по това време е почти празна.А и ако има някой в Общата стая ще отидем в спалнята,в която спя с Джеймс и Теди,момичета могат да влизат в спалните на момчетата.-предложи Лизандър.
Теди поклати глава,още преди Джеймс или някой от другите да е казал каквото и да било.
-Ако счупим някой прозорец или статуетка?Прозорците в „Хогуортс” и статуетките са толкова древни-каза той и добави:Вярно,можем да ги попавим с „Репаро”,но все пак сме едва от два дни тук и не знам дали ще успеем да задействаме магията.
Всички се спряха и погледнаха Вики.Очите и бяха светнали.
-Сетих се!-извика тя на ухото на Хелга,която подскочи,стряскайки се.
-Изкара ми ангелите!-изписка тя.
-Извинявай!-извини се Вики.
-Какво „Сетих се”?-попита Люк,връщайки се на въпроса.
-Можем да отидем в „Нужната стая”!-довърши Вики мисилте си.
Теди,Люк,Лизандър и Хелга се спогледаха недоумяващо.На Джеймс обаче му просветна.
-Вики,ти си гениална!-извика той(стряскайки Теди) и вдигна на ръце Вики,танцувайки с нея.
„В онзи момент ми се прииска да го целуна,та дори и по челото.Но тогава все още не знаех за чуввствата му към мен.Мислех,че ме чувства само като приятелка...че не изпитва това,което аз изпитвам към него.Тогава направо не можех да контролирам чувствата си.Искаше ми се просто да се хвърля в прегръдките му и жадно да го целуна.Нямаше да ми попречи дори това,че съм сред приятелите ми,дори,че съм сред слидеринци.И все пак май това ми попречи-че бях сред множество слидеринци и завистливи хафълпафци и рейвънклоувци(изключвам Люк и Хелга).”
Вики го погледна с един странен поглед.Поглед,с който тя го гледаше през следващите години винаги.Джеймс я погледна учуден и я пристисна до себе си.
„Нямаш си и представа колко исках да те целуна...да ти кажа толкова многоо неща в онзи момент,Вики!Но не знам какво ме накара да се въздържа да не го направя.През следващите години всяка нощ,прекарана с теб бе едно вълшебство,вълшебство,което не можеше да се сравни дори с дарбата на Теди,дори със способностите на Скорп и Лу...вълшебство,което никога не забравих!И все пак непсраведлива бе съдбата към нас.Раздели ни едва няколко години,след като се бяхме събрали завинаги.И остави малките Ес и Каро без баща,когато бяха толкова малки и безпомощни!Не е честно,не е!Каро никога не узна какъв прекрасен баща е имала,а Ес беше твърде малка,за да разбере каквото и да било!Защо позволих на Розие да ме убие,защо?Чувствам се толкова ужасно!Лутам се в разстоянието между живота и смъртта,между рая и света.И все пак не можах да издържа!Борех се,кълна се!Но болката бе толкова силна,че не можах да издържа,и се предадох.Предадох се в ръцете на Бог и никога повече не успях да прегърна Ес...никога повече не можах да те целуна,Вики...никога повече не успях да говоря на Каро,гледайки я как прави своите първи стъпки,наричайки ме „Тате”.Никога повече не успях да изпитам любов и радост...но чувствах болка...за бога,каква болка чувствах!Аз умрях...времето минаваше,а болката не престана.Искам да изкрещя,но не мога.Боли...как само боли!"
Вики изпадна в транс.Чувстваше...удовлетворение.Никога не се бе чувствала така и реши за това да попита майка си...или може би баща си.Но трябваше да спре,за да не направи грешка,която след това никога да не може да забрави и поправи.
-Защо го правиш?-кресна тя,без да се владее.
-Какво...-недоумяващо започна Джеймс,но Вики го прекъсна:
-Можем да бъдем само приятели,нищо друго!-извика тя и се затича,добавяйки:
-Азз...трябва да вървя.
-Къде отиваш,нали...-започна Хелга,но Вики я прекъсна:
-Трябва да пусна едно писмо!Неотложно важно е!-почти извика тя и се отдалечи.
Джеймс се загледа след нея и си помисли:
„Какво става с теб,Вики?Напоследък се държиш странно в мое присъствие.”
Хрумна му една налудничава идея и изведнъж очите му светнаха.Възможно ли е?Дали тя наистина беше...Не!Не,не и не!Напълно невъзможно.Пламъчетата в очите му угаснаха.
-Хайде да ходим към Нужната стая.Знам пътя.
Теди отвори уста,но Хелга поклати глава.Това си бе само между Джеймс и Вики.Никой друг не трябваше да се меси,ако не иска отношенията им да се развалят!Никой!Абсолютно никой!
***********
Вики затвори вратата на първата момичешка спалня на първокурсничките.За нейно облекчение лигавите и съквартирантки не бяха там и тя щеше да е сама в стаята.Момичето се затича към леглото си и скочи върху него.Бе съсипана!Не,това не бе точната дума за състоянието и-тя бе ужасена.Как допусна това да се случи?!Да го прегърне и да остане в прегръдките му пред множество погледи,които не трябваше да го виждат?И още повече-пред слидеринци!И още по-лошо-бе обвинила Джеймс в...не!Тя не можеше да го каже!Не искаше!Каква вина имаше Джеймс,че тя не се владее?!Никаква.А тя му се бе разкрещяла!Дали изобщо щеше да я погледне отново?Или да я заговори?И най-лошото-дали изобщо щеше да и прости за гадната и постъпка.Та тя го бе оставила толова объркан,а може би дори и ядосан.От очите и бавно се застичаха нежелани сълзи.Грифиндорката се разплака и се зави с одеялото си.Отпусна глава на възглавинцата.Затвори очи и си спомни за случилото се току що!Та тя бе една глупачка,която не заслужава да има приятели!Най-накрая се сети,че се бе подготвила да пише едно писмо.Против желанието си,първокурсничката стана от леглото и седна на тоалетката си.Без да и пука какво ще стане,тя изблъска всичко от нея.Чу се трясък и всички неща изпопадаха.Лака и се счупи и се разля по пода,но на нея не и пукаше.Затвори очи и се отспусна на стола,мислейки си за деня.Реши,че най-добре ще е да се залови с писмото и после да си легне по-рано от обикновено.Взе пергамент,перо и масилтилница и започна да пише.Когато приключи час по-късно,тя го прочете наум:
Мили мамо и татко,
Как сте,какво правите?Ужасно съжалявам,че чак сега намерих време да ви пиша,но бях твърде заета.Таа,имам малка изненада за вас!Вашата малка дъщеричка е поредната грифиндорка-изменница на рода Блек.И все пак не съжалявам.И знаете ли защо?Защото виждам какви отрепки са бъдещите слидеринци,поне сегашните.Мен ако питате родове като Малфой и Паркинсон са пълни глупаци.Ще бъда адски приятно изненадана ако начуа че,Скорпиус Малфой и Луиза Паркинон са станали родостъпници.Та да не говорим за слидеринци.Убедена съм,че слидеринците от рода Блек ще се обърнат в гроба си от възмущение,че още една тяхна наследничка е станала грифиндорка.Странно.Напоследък се държа малко странно.Особено към Джеймс.Към него чувствам нещо много по-различно отколкото към другите момчета.Това е лично,татко не го казвай на цялата махала.Моля ви,кажете ми какво става с мен.Дори не съм убедена,че знам коя съм!
С обич:
Вики
Вики набързо сгъна пергамента и го пъхна в едон плик.Запечата го с магия така,че никой друг,освен собствениците да го отворят и прочетат и изсвирука през прозореца.На мига от някъде се появи полярна сова и послушно протегна краче.Вики закачи писмото на нея и и каза:
-Занеси това на мама и татко!
Совата изписука и политна с писмото.Вики я гледа как отлита в далечината,докато я изгуби от поглед.Сетне момичето затвори прозореца и легна в леглото си както си беше с дрехи.Зави се с одеалото и мислите и отново се върнаха към деня.За миг очите и отново се изпълниха със сълзи,но тя замижа и им попречи да бликнат.Грифиндорката затвори очи и бавно-бавно се унесе.

7 Глава-Дуелът 1 Част

Вики съвсем бе забравила за дуелът.Тя толкова се бе се измъчила,че бе заспала,напълно забравяйки за всичко и всички.Часът бе 7 вечерта.Джеймс бе приключил с упражненията.Той мислеше,че е достатъчно подготвен за дуелът.Същото обаче не можеше да се каже за Вики,която не се бе упражнявала въобще и която бе прекарала следобеда в спане.Теди,Лизандър,Джеймс,Люк и Хелга(които Дебелата дама бе пуснала с много молби и умилквания от страна на Джеймс) стояха в Общата стая леко разтревожени.Хелга седна на един диван пред запалената камина и се загледа в огъня.Джеймс обикаляше около цялата Обща стая в кръг.Групичка третокурснички го загледаха и се изкикотиха,оглеждайки го отгоре до долу с копнеж,той обаче не им обърщаше и грам вимание.
-Къде може да е?-запита се и спря на място.-Не е в Голямата зала,не е по някой от коридорите,няма как да отиде при слидеринци,не е нито во общата стая на Хафълпаф,нито в Рейвънклоувската кула.Не е и тук,къде може да е?
-Не проверихме с спалнята и!-сети се Хелга.
-Вярно!-извика Джеймс.-Хелга,тъй като си момиче моля те,отиди и провери дали е там.
Хелга обаче поклати глава.Тя бе очаквала Джеймс да посочи нея да отиде и да провери.Той си мислеше,че я е наранил,но не бе така.Вики просто се самообвиняваше.
-Не.-каза твърдо тя.-Не аз,а ти трябва да отидеш,за да провериш дали тя е там.Защото ако е...то ти ще трябва да я попиташ защо избяга така бързо.
Джеймс се накакни да възрази,но сметна,че Хелга е права.Хрумна му,че Хелга я е страх ако Вики е там да не и се разкрещи,но сметна,че това ще в твърде остро от страна на грифиндорката.Той кимна и се заизкачва по стълбите на момичешките спални.Хрумна му нещо и той се обърна и извика на приятелите си:
-Не знам паролата!
-Това е първият ни ден тук и пароли няма!-извика му Люк.
Джеймс въздъхна.Попринцип той обичаше да ходи в стаята на Вики и да я изненадва с някои приятелски подаръци,но това бе преди да постъпи в „Хогуортс”.През изминалата нощ той бе успял да премисли достатъчно и в крайна сметка бе разбрал,че вече не може да изпитва просто приятелски чувства към нея.И че също така трябва да и признае за всички свои чувства,било ти интимни или просто приятелски.Стигна до една от стаите,на която пишеше:

Софи Мартине- Франция
Ралица Монтес-Англия
Виктория Блек-Англия

Джеймс отвори вратата леко разколебано.На пръв поглед стаята бе празна.Джеймс се отпусна на вратата,опитвайки се да си втълпи,че е радостен,но бе разочарован и то много.Тъкмо да затвори вратата,когато чу лека въздишка и усети,че сърцето му заби лудо!Значи все пак тя бе там.Той отново влезе в стаята и инстинктивно погледна към леглото на приятелката си.Вики спеше дълбоко по гръб,а черните и къдрици бяха разпилени по възглавницата.
„Изглежда толкова сладка” помисли си Джеймс,гледайки я.Погледа му попадна на разпилените неща по пода и на счупения лак.„Явно е била ядосана,или тъжна.” помисли си той с лека тъга.Насочи магическата си пръчка към лака и каза:
-Репаро!Очисти!
Лакът се самовъзстанови,а локвичката от него се махна.Джеймс обаче бе забравил,че Вики спи много леко,за разлика от него.Тя отвори очи,очаквайки да види някоя от съквиртирантките си.Огледа се,но никъде не видя никоя от двете.Погледа и попадна на Джеймс и момичето се стресна.
-Ааааа!-изпищя тя и се изтърси от леглото.Джеймс го предвиди и бързо я вдигна,преди да се изтърси на земята.
-Какво правиш тук?-едва ли не извика тя.
Джеймс я сложи на леглото много винмателно,нещо,което не направи впечатление на Вики,седна до нея и каза:
-Азз...аз дойдох...за да ти кажа нещоо...нещо много важно...
Джеймс се запъна.
-Да ми кажеш какво?-попита Вики.
Джеймс се загледа в земята.Поиска да и се извини,задето не и бе обръщал толкова внимание,а се занимаваше само с новите си прятели Люк,Лизандър,Теди и Хелга.Тъкмо да отвори уста,когато Вики каза:
-Виж...Джеймс...азз...искам да ти се извиняя...че...такова...
Джеймс сложи два пръста на устните и,за да я накара да си замълчи.
-Няма за какво да се извиняваш...аз те разбирам.Възможно е да се изнервиш,след като цял ден те избягвам.
-Тии...какво?-попита Вики учудено.
-Избягвам те.Не знам защо но...
„Хайде,кажи и!” шепнеше вътрешното му гласче.
-...но...
Джеймс се бореше със себе си.Да и признае ли?Да и признае ли своите чувства?Дали Вики бе толкова добра приятелка,че да и каже?Ами ако...ами ако тя не го обичаше?И все пак Джеймс реши да рискува.Той прокара ръка през косата си и прошепна в ухото и:
-Обичам те!
Обичам те...обичам те...обичам те....
Думите се забиха в главата и...сърцето и заби лудо...
Вики се притисна до него.Зачуди се какво да направи.Да му каже истината...или не?
-Само че...аз не те обичам,Джеймс!
Лъжа!Пълна лъжа!
-Изпитвам само приятелски чувства към теб.Ние двамата не можем да имаме инитимна връзка,а и не искам!
Как можеш да си толкова безсърдечна Вики!Защо го нараняваш,след като и ти го обичаш!Откликни на чувствата му!
Джеймс остана леко натъжен.Наистина ли Вики не изпитваше нищо към него?Той се изправи и леко рязко каза:
-Добре,с останалите ще те чакаме на вечеря.
Той стана от леглото и се запъти към Общата стая.
-Джеймс,чакай аз...
ТРЯС!Вратата на стаята се затвори рязко.
*********

7 Глава-Дуелът 2 Част


-Добре,нека се откажем още отсега!-прошепна Теди.-Да си отидем в Грифиндорката кула и да си направим малко парти.Ще ви позволя да отскочите до Кухнята,само да не се дуелирате.
-И да се покажем като страхливци?Никога!-извика Вики.
-По-тихо,че ще ни чуят.-скастри я Хелга.
-Извинявавам се,не се съобразих.-извини се Вики.
ТРЯС!Чу се дрънчене,и Лизандър падна върху нещо твърдо и желязно.
-Ауу,по дяволите!-изкрещя той.
Люк побърза да го укори:
-Лизандър,мама каза да не..
-Пука ми какво казва мама в момента,имам чувството,че кракът ми е премазан.-изстена Лизандър.
-Лумос!-прошепна Хелга.Връхчето на магическата и пръчка засия и тя освети Лизандър.Установи се,че той бе паднал върху една от множеството железни брони и я бе счупил.Лизандър наистина накуцваше.Теди се ужаси:
-Лизандър,ти си счупил древна реликва!Как ще я поправим?!
Изведнъж отнякъде се чу:
-Лалалаааа,Пооотлии и Блееекии!Маааакгии и Дъъмбии!
-Пийвс,скрийте се!-предупреди Джеймс.Петимата се скриха в тъмните ъгълчета.Лизандър обаче го болеше кракът,тъй като когато падна върху броните те бяха прорязали крака му и сега на него зееше рана.Затова момчето не можа да се скрие.По едно време той усети,че някой е над него.Вдигна поглед и видя Пийвс,който крещеше:
-Лалала,лалала!Лонкбии,Лонкбииии!Ей сега ще стане бе..
-Силенцио!-извика Вики и Пийвс не можа да довърши.Полтъргайстът отвори уста,но от устните му не се чу ни звук.
-Това ще го научи на малко уважение!-каза тя дръзко.-Хайде да тръгваме.
-Да тръгваме?!Ти да не си луда?!Ами крака ми?!
-Ще вървим по-бавно,спокойно!-успокои го Вики.
Теди си погледна часовника.Беше 11.55,а все още бяха на седмият етаж.
-Хайде да побързаме,че да не заъснеем.
Шестимата потеглиха към мястото за дуела.
..............................
-От грифиндорски отрепки край няма!-въздъхна с досада Скорпиус,докато си завързваше вратовръзката.
-Прав си,за съжаление не остана ни един добър грифиндорец.Всички станаха просто ужасни!-отвърна му Луиза и наперено излезе от банята,намятайки си пухкавата хавлия в зелено и сребристо.
-Лу,кога ще си готова?Ще закъснеем!
-Ей сегаа!-извика Луиза.С един замах на магическата си пръчка тя изсуши косата си.Седна на тоалетката си и започна да я разресва с четката си в слидеринските цветове и с извити под формата на змия зъбци.Десет минути по-късно тя отвори гардероба си.Без ни най-малко притеснение пред очите на Скорпиус хавлията и се спусна на земята.Скорпиус едва не си глътна езика,виждайки я.
Усети първи удар силен на сърцето си,въпреки,че когато бяха малки я бе виждал много пъти голичка,когато плуваха в басейна в имението Малфой...
-Готова съмм!-изчурулика Луиза.Скорпиус я изгледа отгоре до долу.Луиза бе облечена в блузка с къс ръкав в сребристо и с надпис в зелено „Слидерин” .Ръкавите бяха тип „буфан”.Надолу носеше поличка над коленете в зелено,с два джоба.Обувките на Луиза обаче оставиха Скорпиус без думи.Въпреки,че не бе забравила,че ще ходи да се дуелира,Луиза си бе сложила обувки на малки токчета,които леко потракваха при всяка нейна крачка.
Скорпиус усети втори удар на сърцето си...
-Лу,не мислиш ли,че облеклото ти е,хмм...леко неподходящо за дуел?-попита я Скорпиус.
-Хм,прердпочитам така,отколкото със скучната обикновена мантия.Хайде да тръгваме.
Лу и Скорпиус се запътиха към първият етаж.
................
-Охх,крака мии!-изстена за пореден път Лизандър.-Много ме боли!
-Левикорпус!-прошепна Хелга и вдигна приятеля си във въздуха.
-Откъде знаеш тази магия?!-удиви се Люк.
-Ооо,не знаете много неща за мен!-усмихна се Хелга.
-Закъсняхте!-чу се отнякъде леден глас.Изведнъж от един ъгъл на Трофейната зала(защото точно там щяха да се дуелират) се появи Скорпиус Малфой.
-С една минута,не е кой знае какво,Малфой!-каза Теди с леден глас(нещо,което учуди приятелите му).
-Я не ми противоречи,мътнород!-изсъска Малфой.
-Спокойно,Скорпи,спокойно!-чу се отнякъде и от друг ъгъл на Трофейната зала се показа Луиза.-Когато ги очистим няма да са толкова смели.
-Ти пък откъде си толкова сигурна!Може ние да ви очистим!-каза Вики развеселено.
-Внимавай с приказките,Блек!-изсъска Луиза.
-Моля?По-добре ти...
Но Луиза прекъсна Вики.Тя насочи магическата си пръчка към нея и изкрещя разгневено:
-Риктусемпра!
-Протего!-извика Вики отаячно.-Експелиармус!
Пръчката на Луиза отлетя и Вики я хвана.
-Само на това ли си способна?!Ако е така...
Гласът на Вики потрепери.Двете магически пръчки,нейната и на Луиза паднаха на пода,а грифиндорката простена и падна на колене.
-Вики!-уплаши се Хелга и се наведе до нея.
-Сега!-извика Скорпиус.Той насочи пръчката си към Хелга и извика:
-Петрификус Тоталус!
Плана му проработи.Джеймс се обърка.Той застана пред хафълпафката и извика:
-Протего!
-Уингардиум Левиоза!-извика Скорпиус,вдигайки една от куидичните купи на Грифиндор.Той я насочи към Джеймс и я пусна на главата му,грифиндореца обаче предусети плановете му и лковко отбягна купата,която падна на пода с трясък и се разби на хиляди парченца.
-Ооо,нее!Купата на Грифиндор от 81 година.-извика Теди.
-Теди-изкрещя Джемс отчаяно-отведи Лизандър,Люк и Хелга оттук.Аз ще се погрижа за Вики.
-Успокой се,всичко е наред!-извика Вики,макар и с леко слаб глас.
-Не,не е!-чу се злобен глас иззад нея.Вики се обърна изненадано и пред нея застана Луиза,когато как да е бе успяла да се добере до пръчката си.Вики зяпна учудено.Зениците на Луиза се присвиха от омраза.Преди Вики да е казала каквото и да било,тя изкрещя:
-СЕКТУМСЕПРА!
От магическата пръчка на слидеринката блесна червена светлина.Проклятието уцели Вики право в гърдите.Първокурсничката усети силна болка.От устните и се отрони вик...вик на болка.Тя усети как сърцето и бие все по-слабо и по-слабо.
-ВИКИИИИ!-извика Джеймс,но Вики чу смътно приятеля си.Тя падна на пода и изгуби съзнание.Джеймс падна на колене до нея и я притисна силно до себе си,шепнейки:
-Вики,Вики...
След няколко секунди той стана и сочейки Луиза изкрещя извън себе си от ярост:
-Какво и направи,кучко!-Джеймс,без да му мисли много ревна:
-КРУЦИО!
Луиза изпищя,готова да изпита силна болка,но не.Джеймс не искаше да го направи...не искаше да нарани никого.Той ее добър.Но не и сега.Сега тоой искаше да причини възможно най-силна болка на Луиза,затова насочи пръчката си към нея и неочаквано изрева:
-ИНКАРЦЕРУС!
Дебели въжета изскочиха от пръчката му.Те се обвиха около Луиза като лиани,която изпищя и падна на пода.Тя започна да се гърчи,но въжетата се забиваха все по-дълбоко и по-дълбоко в нежната и кожа,причинявайки и дълбоки рани,от които се застича кръв.Изведнъж отнякъде блесна ярка светлина и нечий женски глас извика:
-КАКВО ЗА БОГА СТАВА ТУК!

Глава 8-Последствия


-Нямам думи,с които да изкажа възмущението си!Отнемат се 300 точки на Слидерин и 300 на Грифиндор,задето сте излизали посред нощ!А и задето сте използвали черна магия,г-це Паркинсон!И също така,задето сте завързал г-ца Паркинсон,г-н Потър!
Проф.Макгонагъл крещеше ядосано насред Трофейната зала.,или по-скоро насред нейните останки,тъй като Джеймс бе толкова ядосан на Луиза,че бе изпотрошил повечето купи,медали и награди,без да обръща внимание,че са древни.Докато говореше,проф.Макгонагъл обикаляше из цялата зала,поправяйки щетите.Когато приключи,тя се обърна към Джеймс,Теди,Хелга,Скорпиус и Люк и им каза:
-Заведете г-н Лонгботъм,г-ца Блек и г-ца Паркинсон в „Болничното крило” .
Още преди проф.Макгонагъл да довърши,Джеймс вдигна на ръце Вики и тръгна към мадам Помфри.Същото направи и Скорпиоус с Луиза,която бе освободена от въжетата,но бе в безсъзнание.Хелга и Люк помогнаха на Лизандър да се изправи и тримата също се запътиха към „Болничното крило”.
..................
-Не мога да повярвам!-вряскаше мадам Помфри,докато тичаше да вземе отвара,която да успокои болките на Лизандър и мехлем,с който да намаже раните на Луиза и Вики.-Едва първокурсници и то от два дни тук,а вече се дуелират с толкова опасни магии,при това посред нощ и в Трофейната зала!Боже Господи,накрая две годишни дечица ще почнат да убиват с „Авада Кедавра”.
-Ауу,болии!-изстена Лизандър,когато мадам Помфри се върна с отварата а също и с няколко бинта и започна да промива раната на крака му.
-Друг път внимавай повече с борните!-укори го мадам Помфри.Когато приключи с промивката на раната на счупеният крак на Лизандър,тя му подаде една чаша с думите:
-Ето.Изпий това,то ще облекчи болките ти.
Лизандър колебливо взе чашата и погледна напитката.Тя имаше черен цвят.
-Мадам Помфри,сигурна ли сте,че не смятате да ме отровите?
-Момко,някога да съм тровила някого?
-Може би...-каза Джеймс и с Лизандър захихикаха.
-Божее,мой,каква паплач са днешните деца!-намръщи се мадам Помфри.
Лизандър усети остра болка в крака си и отпи глътка от отварата.Очите му се отвориха широко и момчето заопчна да плюе отваратаа.
-Това да не е екстракт от мандрагора?!-извика той.
-А ти ако очакваше-бирен шейк?!-каза мадам Помфри.Жената се запъти към леглото на Луиза.Тя и Вики баха в безсъзнание.Скорпиус беше седнал на стол до Луиза.Лицето му беше пребледняло.Беше много разтревожен.Раните на Луиза не се бяха подобрили.Единственото,което мадам Помфри можеше да направи,бе да спира кръвта и да промива раните,за да не се появи гной по тях.Мадам Помфри,видяла изражението,изписано на лицето му седна до него и разтърсвйаки раменете му и му каза:
-Хейй,не изпадай в паника!С приятелката ти всичко ще е наред.Просто раните са по-дълбоки от очакваното.
При последните и думи очите на Скорпиус се изпълниха със сълзи.По-дълбоки от очакваното ли?!Ами ако и останеха доживотни белези?Той погледна гневно Джеймс.Джеймс също го погледна нагло,с поглед казващ:
„Така и се пада!Заслужи си го!”
Сълзите на Скорпиус бързо засъхнаха и той стана,насочвайки се към Джеймс с извадена магическа пръчка и очи,изпълнени с болка и гняв,насочени към Джеймс.Онова,което го спря,бе един нежен твърде познат глас,който бе твърде слаб:
-Недей!-каза нежният гласец уморено.
Скорпиус застина.Нима това бе вярно?!Нима та наистина се бе...
-Събуди се!-извика Скорпиус и тутакси заастана до леглото на Луиза,прегръщайки я.
-Омръзна ми този сън,бих искала да се поразмърдам малко.-усмихна се момичето.-Не помня какво стана,всичко в главата ми е замъглено...
-Онзи тъпанар,Потър те завърза с дебели въжета,които те нараниха.-процеди през зъби Скорпиус и загледа на кръв Джеймс.
-Успокой се.Поне ми кажи-кой спечели дуела?
-Дуела...
Мадам Помфри прекъсна Скорпиус с думите:
-Момичето не бива да се вънлува!
Скорпиус въздъхна.Не можеше спокойно да си приказва с Луиза.
През това време клепачите на Вики затрепкаха и момичето отвори очи.Тя се огледа учудено из цялата стая.Главата я болеше ужасно.Тя огледа тялото си,покрити с рани.Изтръпваше при всяка,попаднала и под погледа.И на нея като на Луиза съзнанието и бе леко замъглено,но все пак тя,за разлика от слидеринката имаше бледи спомени.Спомняше си как с приятелите и бяха отишли в Трофейната зала,за да се дуелират с Малфой и Паркинсон.Луиза бе извикала нещо,което Вики не разбра.Тя бе усетила болка....пронизваща болка и после...мрак...непрогледен мрак.С огромни усилия тя пророни:
-Къде съм...
-Вики!-чу тя гласа на Джеймс,глас,изпълнен със страх и отчаяние за живота на приятелката си.
-Джеймс...-пророни Вики,когато Джеймс веднага се озова до леглото и и стисна ръката и.-Джеймс...боли ме...
-Извинявай!-Джеймс пусна ръката на грифиндорката и я погледна,а в очите му се таеше радост,че се е събудила.
Вики никога не забрави този поглед...през нощите,когато бе самотна,тя си припомняше този,поглед и бе готова отново да бъде уцелена със „Сектумсепра”,само и само да си върне Джеймс.
-Всичко е наред,Джеймс,ще полежа седмица-две в „Болничното крило” и ще се оправя.
Мадам Помфри се запът към нея с мехлем в ръка.
-Събудила си се!-възкликна тя.-Значи имаш силен дух и ще се оправиш бързо.А сега ми позовли да намажа раните ти.
-Разбира се!-отвърна Вики.-Но ме боли ръката.
Мадам Помфри,която не бе успяла да прегледа много добре Вики сега имаше тази възможност.Тя хвана ръката и и огледа раните по нея.
-Ауу!-изохка Вики,когато медицинската сестра разтърси ръката и.
-Дам,счупена ръка.Знаех си.-каза мадам Помфри.Тя насочи магическата си пръчка към кабинета си и изведнъж в ръката и се озоваха ммножество бинтове.Сестрата намаза с лековития мехлем раната на счупената ръка на Вики и я превърза внимателно.
-А сега.-каза тя.-Позволих ви да прекарате нощта тук,но трябва да отидете по спалните да се наспите.Всички с изключение на г-ца Паркинсон,г-ца Блек и г-н Лонгботъм.
-Амааа...-възразиха всички в един глас.
-Никакво ама!Трябва да се наспите.Ще ви освободя от часовете.
И петимата въроптаха,но все пак послушаха мадам Помфри и се запътиха по сланите си.
-Човек никога не може да излезе на глава с мадам Помфри.-възтропта Джеймс.
-Че с теб някой може ли?!-пошегува се Хелга.

9 Глава –Противоположностите си привличат


Следващите дни,прекарани в „Болничното крило” не бяха един от най-веселите.Лизандър бе изписан само два дни,след като бе влязъл в "Болничното крило",но Вики и Луиза трябваше да останат седмица.През това време петимата приятели хич не си поплюваха-те бяха наказани да чистят Трофейната зала трофей по трофей и стена по стена,при това без магия.
-Да му се не види,тея трофеи край нямат!-въздъхна с досада Лизандър,докато чистеше купата по Куидич на Слидерин от 1962.
-Затваряй си устата,Лонгботъм и работи.
-На теб какъв ти е проблемът,Малфой?!Да не би стана самотен,защото Паркинсон я няма да ти спаси задника от як бой ли?!Или....(следващите думи Лизандър произнесе с престорено съжаление) ти обичаш приятелката си?!Не знаех,че изпитваш чувства!
Скорпиус се пресегна да го удари,но Теди бързо му попречи.Той застана пред приятеля си и с твърд глас каза:
-Само да си посмял!
-И ще ми противоречиш ти...жалък мътнород!-изкрещя Малфой така силно,че купата на Хафълпаф в ръката му потрепери силно.
-По-добре жалък мътнород,отколкото слидеринска отрепка като теб!-каза Теди с леден глас,едва сдържайки се да не включи в действие пръчката си.
-По-добре да си чистокръсвен,отколкото във вените ти да тече смесена кръв.-изсъска Малфой.-Син на мътнородка и мелез!
На Теди вече му прикипя.Той знаеше прекрасно,че майка му бе нечистокръвна,а баща му върколак,и все пак не обичаше това да му се припомня.затова той вдигна магическата си пръчка и преди Малфой да реагира извика:
-Силенцио!
Малфой беше хванат неподготвен.Магията го уели в гърдите и той отлетя надалеч.Падна на меко.Отвори уста,за да каже каквото и да било,но от устните му не излезе и звук.Той изруга наум и продължи да чисти купите.
През това време Вики и Луиза скучаеха.
-Ей,Блек!Имащ ли брат или сестра?-каза един ден Луиза,когато просот не издържа на суката.
-Не.-отвърна кратко Вики.
-А моята майка е бременна.-каза Луиза.-Надявам се да е братче.
-Как те наричат приятелите ти?-попита я Вики.
-Лу.
-Поздравлеяни,Лу!
Луиза погледна грифиндорката учудено.Какво и ставаше на тая родостъпница?Защо изведнъж бе решила да бъде добра с нея?И все пак Лу бе възпитана добре и прошепна едва чуто:
-Благодаря!
През следващите дни Лу и Вики се опознаваха все повече.Tвърдата вражеска стена помежду им се разчупи и изезна завинаги в деня,в който двете момичета бяха изписани.
Луиза си завързваше вратовръзката,а Вики си обличаше мантията.
-Как да им кажем,че вече сме приятелки?!-запита се Вики.
-Ами просто ще...
Но Лу бе прекъсната от едно весело свирукане,чуващо се от коридора.Няколко мига по-късно вратата на „Болничното крило” се отвори и вътре влезе Скорпиус.
-Най-после излезе от това притивно място.-усмихна се той на Луиза.
-Сякаш съм стояла тук цяла вечност.-разсмя се Лу.
-За мен е така.-ухили се Скорпиус.
В „Болничното крило” влязоха още петима души.Това бяха Джеймс,Теди,Лизандър,Люк и Хелга.
-Хайде да купонясваме!-провикна се Лизандър и силно прегърна Вики.
-По-тихо бе,ще събудиш останалите пациенти!-озъби му се Малфой.
-Че то останали има ли или просто да се заядеш Малфой?!-ухили му се насрещя Джеймс.
И двамата обаче млъкнаха веднага,виждайки следващото дйестви на Лу и Вики.Двете момичета се прегърнаха като сестри и Лу прошепна:
-В Тайната хралупа на дървото-в обедната почивка утре.
-Ти да не откачи?!-Скорпиус я гледаше като полудял.-Как ще се прегръщаш с тая...тая родостъпница?!
-Защо не!Сприятелих се с нея и разбрах,че да си родостъпнца не е кой знае какво.
-Не,това не е моята Лу,някой е подменил приятелката ми.-Скорпиус започна да си скубе косата като умопобъркан.-Знаеш ли какви неприятности ще си изкараш,ако пиша на родителите ти?!
-Но ти няма да го направиш,нали,Скорп?!Налии?!-Луиза го погледна с най-милият поглед и за миг заприлича на ангелче в черна роба.
Скорпиус въздъхна.Знаеше,че покажеше ли това миличко изражение,Лу винаги печелеше.
-Само не ми казвай,че си станала и алкохоличка,тива ще ми дойде в повече!-промърмои той.
-Благодаря,благодаря,благодаря!-засия Лу и го целуна по бузата.
-Но нито думичка пред мама и татко,разбра ли?!Ако те разберат няма да те защитавам!
-Няма и да се наложи!Мога и сама да го направя!-усмихна се Лу.
-Нима?!-В тонът на Джеймс се виждаше леко неверие.Лу кимна.Тя се съсредоточи и започна да размахва ръце и крака във въздуха.Накрая завърши,первайки Теди по носа.
-Ох!-изохка той.Лу не му обърна внимание,пък и не го чу.тя се обърна към Скорпиус и Вики и задъхана каза:
-Не беше,зле а?!-В гласа и се прокраднаха нотки на гордост.
-Никак!-каза Хелга,едва сдържайки се да не се разсмее.Лу се обърна към нея и каза:
-Знам,че не изглежда добре,но съм още начинаеща.Но това няма да е още дълго,защото смятам да се запиша в клубът по карате на училището.
Лизандър се разкикоти.
-О,да,ще спечелиш...оох,тии...
Но той млъкна,забелязал суровия поглед на Вики,вперен в него.Лу му се усмихна и леко го потупа по рамото.
-Това беше просто приятелски!
Тя се обърна към Джеймс и каза:
-Играчо,не е ли време да се запишеш в куидичния отбор на Грифиндор?!Мисля,че май видях на листа в общата стая на Слидерин да пише,че се търсят търсач,пазач и гончия.
Джеймс засия.Той ставаше за търсач,Вики бе великолепна гончийка,а...
-Лизандър,може да се запишеш за пазач в отбора!-извика грифиндореца победоносно.
-Аз ли?!-озадачи се Лизандър.-Амаа...
-Но са ти нужни малко тренировки!-въодушеви се Теди.-Трябва само да загрееш и ще станеш супер!
Лизандър не каза нищо.Шестимата приятели напуснаха "Болничното крило" без повече приказки,оставяйки Скорпиус да гледа Лу изумен,мислейки си колко много се бе применила тя с постъпването си в „Хогуортс”.

10 Глава-Тренировка по Куидич

-Тук някъде трябва да има някакви метли!-промърмори Джеймс,ровейки из бъркотията метли в склада на училището,или по-скоро наричащо се „Кочината”.
Лизандър въздъхна от досада.Вече цял час седмината стояха в склада,който миришеше на чорапи,непрани от цял месец.За огромно съжалениe на Лу и за огромна радост на останалите,Скорпиус категорично бе отказал да се движи в компанията на „мътнородите,мелезите и родостъпниците”,независимо,че и Лу бе сред тях.И все пак той наблюдаваше скришoм игрището,понеже бе видял какви погледи хвърляше Лу на Лизандър-погледи,които никак не му се харесаха.За негово облекчение обаче Лизандър не обръщаше ни грaм внимание,той просто се шегуваше и като че ли избягваше Лу-нещо,което се хареса на Скорпиус.
-Намерих три!-възкликна Джеймс.
-Не бяха ли четири?-каза Вики.
-Четири ли,че защо?-озадачи се Джеймс.
-Ей,Потър,да не мислиш,че ще стоя като пън на земята и ще чакам да свършите?!-сопна му се Лу,която,колкото и добра приятелка да бе с Вики не можеше да се промени за няколко денонощия напълно.
-Еми,потърси си!-намръщи и се Джеймс.
-Няма да си помръдна и пръстчето в тая кочина.-разкрещя се Лу гневно.
-Ама...-Джеймс погледна умолително Вики,нон тя не направи нищо.Момчето се намръщи и пак запбърка за метла.А Лу се подсмихна.Можеше да го върти на малкото си пръстче.С огромно усилие Джеймс изкара една поопърпана метла,чиито краища стърчаха на всички страни.
-Няма да седна на тоя боклук за нищо на света!-възмути се Лу и се отдръпна от метлата,гледайки я с отвращение.Погледът и попадна на метлата,която държеше Джеймс.Тя не бе от най-новите,но поне имаше добър вид.
-Искам твоята метла!-каза тя,сочейки метлата която Джеймс се канеше да възседне.
Джеймс я погледна с унищожителен поглед и каза с тон,в който прозвучаха ледени нотки:
-Щом толкова искаш друга метла потърси си.
-За нищо на света няма да си мръдна и пръстчето!-намръщи се
Лу.
-Тогава използвай тази метла,или по-добре пиши на вашите да ти купят някоя метла!Но се надявай да е по-добра от "Чистометка"!
-Намекваш ли нещо,Потър!-озъби мну се Лу.
-Намеквам доста неща,ако не си забелязяла Паркинсон!И едно от тях е,че родителите ти май нямат достатъчно пари,че да ти купят метла,след като все още нямаш.Аз имам,но си я оставих в ъщи,тъй,че имам готовност,ако ме приемат в отбора.
Попринцип Джеймйс не се подиграваше за парите.Напротив-на него дори не му харесваше,че е богат.Но ставаше ли въпрос за заяждане и особено,когато заяждането се отнасяше към слидеринци или гадняри,той използваше и някои хитри ходове,които не би използвал към друг.
-Ах ти жалка...-изсъска Лу,но Вики,която бе следяла разговора,правейки се на разсеяна,но не пропускайки нито една дума побърза да се намеси:
-Ъм...хайде д отиваме на игрището!
-Заставаш на нейна страна!Прекрасно!-нзмръщи се Джеймс,чието настроение се бе развалило веднага,след като разбра,че и Лу ще тренира с тях.
-Нямам предвид това,аз...
-Разбрах те отлично!-каза джеймс и се запъти към Куидичното игрище,подхвърляйки метлата си на Лу и вземайки нейната.
Около половин час по-късно тренировката най-после започна.Вики,Джеймс,Лу и Лизандър излязоха на игрището,а Теди,Люк и Скорпиус(скрил се така,че да не го виждат и с чисто нова "Светкавица" в ръка) седнаха на трибуните,за да наблюдават пробната тренировка.Хелга се появи на игрището,носейки някакво малко сандъче,което леко потреперваше в ръцете и.Момичето постави сандъето на земята по средата на игрището и го отвори.Тракането се засили-оказа се,че то я издавано от блъджъри,копнеещи да излязат на свобода.
-Добре!-каза тя и се обърна към приятелите си и кмъ Лу.-Гтожови ли сте?
И четиримата закимаха и от знак,подаден им от Хелга те се оттласнаха във въздуха.
-Добре!Вики е гончийка,Джеймс търсач,Лизандър-ти си пазач,Паркинсон,ти си гончийка,а четиримата се пазете сами от блъджърите,няма никой,който да играе пазач в момента.-извика Хелга с властен глас-нея доста си я биваше за коментатор.
Лу я изгледа с неприязън.
"Мътнорода" помисли си тя,но не посмя да я обиди пред Джеймс,а и пред Лизандър,тъй като той тогава нямаше и грам внимание да и обърне,а тя трябваше на всяка цена да го оплете в капана си.Върна се на земята,когато чу,че Хелга(която бе засилила леко гласа си) извика:
-СНИчЪТ Е ПУСНАТ!СЕТНЕ И БЛЪДЖЪРИТЕ!-Хелга взе куофъла и подхвърли топката във въздуха с думите:
-НАЙ-НАКРАЯИ КУОФЪЛЪТ Е ПУСНАТ И ИГРАТА ЗАПОЧВА!
Вики и Лу,колкото и добри приятелки да бяха,сега бяха съсредоточени само в малкият куофъл.Двте момичета се спуснаха към топката и секунди,преди тя да падне,Лу я хвана и полетя към головите стълбища,целейки се към десният.Хелга не пропускаше да коментира:
-И ПАРКИНСРОН СЕ НАСОЧВА КЪМ ГОЛОВИТЕ СТЪЛБИЩА...
Лу хвърли топката към дясното голово стълбище,но Лизандър веднага заподозря намеренията и и бързо прелетя фо нея,ритвайки топката надолу.Лу не успя да я хване,затова пък Вики се възползва и бързо грабна топката,профучавайки покрай слидеринката,която хукна да я гони.
Джеймс търсеше снича.Летеш из цялото игрище,оглеждайки се.Зоркият му,орлов поглед зърна проблясъхк на златно.Тойй бързо прелетя покрай Лу,която гонеше Вики,опитвайки се да и вземе коуфъла.
Лизандър наблюдаваше движенията и на двете момичета.Чудеще се дли да позволи на Вики да вкара гол,когато покрай него профуча куофъла,който влезе с плавно движение в лявото голово стълбище,сетне се устреми към земята.От местата за зрители гръмна гласът на Хелга:
-И ВИКИ ВКАРВА ГОЛ!10 ТОЧКИ ЗА..ЪММ...ЗА ВИКТОРИЯ БЛЕК!
Вики отново хвана куофъла и се устреми към головите стълбища,този път обаче Лизандър го бе предвидил и с малко тромави движения(все пак не се бе упражнявал никога)той ритна топката с края на метлата си.Тя тръгна надолу(тъй като за разлика от снича и блъджърите не можеше да лети) и Лу и Вики едновременно се спуснаха към нея.
През това Лизандър чу гласовете на Люк и Теди:
-Лизандър,внимавай!
Момчето погледна напред и тъкмо навреме,за да види един от двата блъджъра,който летеше стремглаво точно към него.Той бързо залегна,но изгуби контрол над метлата и се завърта надолу с главата.Дочу ужасеният вик на брат си Люк и усети как блъджърът го перва по краката.Забола го,но той не обърна внимание и с огромно усилие стисна метлата с две ръце и се заъвртя назад,оттласвайки се с крака,за да застане както трябва.Тъкмо да си поеме дъх и дочу свистене покрай него-Лу току що бе прелетяла до него и бе вкаал куофъла в средният голов стълб.За гърба и се чу как Вики изпъшка.
Джеймс все още не бе изгубил снича от поглед.Той летеше възможно най-бързо,но снича му отбягваше,тъй като метлата бе прекалено бавна за търсач.По едно време той усети зад себе си силен вятър.Осъзнал какво е,той рязко смени посоката,политайки надолу.Блъджърът тръгна след него,но Джеймс го предвиди и отново рязко тръгна нагоре.Блъджърът се обърка,не успя да смени посоката и се разби на хиляди парчета,падайки на земята.Джеймс си отдъхна,но и се смръщи.Сничът отново бе изчезнал.Момчето се огледа и за негово щастие забеляза малките,крехки крилца на снича.Полетя към него.
Полуделият блъджър,който за съжаление бе все още цял бе твърдо решен да контузи някой играч.Той се устреми към Вики,кояот бе с гръб към него.
-Вики,внимавай!-извика Лизандър.Вики веднага усети блъджъра и залегна.Този късмет обаче не споходи и Лу.Дочула думите на Лизандър,тя се обърна,за да види какво става.Пред очите и към нея полетя блъджърът.Тя не успя да каже нищо,освен да изкрещи.блъджърът я удари с все сила в носа.При удара момичето изгуби равновесие,падна от метлата и запада надолу.
-Редукто!-извика Люк и взриви блъджърът,за да не може той да нанесе още щети.
Джеймс вече настигаше снича.Той протегна ръка,за да го хване.Пръстите му се обвиха около малката топчица и той усети прилив на щастие.Бе успял.Доказал бе,че е добър търсач,даже великолепен.Той чуписъка на Лу и се обърна навреме,за да види как Лу пада от метлата,а Люк взривява снича.При вида на падащата първокурсничка,на Джеймс му призля и той се втурна да я спасява.
Скорпиус загледа ужасен как приятелката му пада надолу.Трябваше да направи нещо,за да и помогне.Без да обръща внимание на изумените погледи на Люк,Теди,Лизандър,Вики и Хелга(която бе пряла да коментира в мига,в който Вики бе залегнала,за да се спаси от удара на блъджъра) той бързо изтиа на игрището точно навреме,за да стане свидетел как Лизандър,който се бе опомнил се спуска стремглаво към земята с метлата си и хваща Лу миг,преди тя да падне на земята.Скорпиус затича към Лизандър и Лу.Вики и Джеймс с еспуснаха на земята,а Хелга,Люк и Теди слизат по стълбищата от зрителските места.
-Тя добр ели е!?-попита Вики пребледняла.
-Мисля,че да,но трябва да я заведем в "Болничното крило" за всеки случай!-отвърна Лизандър и понечи да слезе от метлата,когато Скорпиус го спря и с леден тон каза:
-Нека я заведа аз,за да не направите нещо нередно!-
-Ти пък какво правиш тук,Малфой?-учуди се Теди,едва поемайки си дъх,защото бе бягал,за да стигне по-бързо.
Без да му обръща внимание,Скорпиус взе на ръце Лу и колкото и да му тежеше тя,той се напъна и се запъти към "Болничното крило".
Джеймс се загледа след него,а в главата му препускаха мисли.
"Какво намекваше Скорпиус с това "Да направите нещо нередно"???"
Хрумна му една налудничава мисъл,но той я изхвърли от главата си.Не бе възможно.Баща му му бе разказвал за ащата на Скорпиус-Драко Малфой и той още помнеше думите му:
Семейство Малфой са едни глупави чистокръвни богаташи,миличък!Чистокръвни богаташи,които се интересуват само от това да дружат с такива като тях.Те нe могат да обичат!
Джеймс сви рамене и се запъти към склада,за да остави метлата,на която бе летял.
-Къде отиваш?-попита го Хелга.
-Да оставя метлата.-отвърна Джеймс.

Новите куидични играчи на "Грифиндор"


Джеймс забърза по коридора като хала.Беше бесен.Не му пукаше за здравето на Паркинсон,искаше просто да се махне от приятелите си за малко.И най-вече от Вики.Викс...откакто бяха постъпили в "Хогуортс" миналата седмица тя се бе променила.Вече не бяха толкоа близки както преди и изглежда неговата приятелка се бе отдалечила достa от него,намирайки си по-различни занимания.Допреди две седмици тя щеше да се изсмее,ако и кажеха,че ще се сприятели със слидеринка.Но сега това бе станало.Станало бе и това,от което Джеймс най-много се страхуваше-признанието на Виктория.Той и бе признал своите чувства,а тя се бе подиграла с него.Бе му казала,че не го обича и на всичкото отгоре си бе намерила заместител на Джеймс.Той още помнеше образа и.Дългата и черна коса се спускаше по гърба и,а тъмно кафевите и очи гледаха Джеймс с нещо,средно между погнуса и насмешка.Това караше Джеймс да се изнервя страшно много.Луиза Паркинсон.Името и прозвуча в главата на Джеймс.Момичето от дом "Слидерин".Първокурсничката.Ниското момиче с тяло на балерина,чиято наглост караше всеки,дори и приятелите и да подскачат ядосани.Дребосъчката,която се гордееше с парите и "чистата" си кръв.Малката лигла,която се сприятеляваше само с хора,от които би извлякла някаква полза.Джеймс се зачуди какво ли толкова получава Паркинсон от Вики.
Той дори и не подозираше,че Луиза за първи път е изпитала привързаност и обич към някой друг,освен към Скорпиус.
Потънал в мислите си,момчето не видя Скорпиус и Лу,които вървяха точно срещу него.Лу бе малко бледа,но все пак добре.Двамата слидеринци бяха потънали в разговор и обсъждаха разгорещено нещо,затова също неен видяха грифиндореца.Няколко секунди по-късно тримата първокурсници се блъснаха и паднаха на пода.
-Да му се и не види,Потър,сляп ли си!-изохка Скорпиус,който при падането си удари главата в пода.
-Сляп съм точно колкото теб,Налфой!-върна му го Джейма,след това се обърна към Лу.
-Раедвам се,че си добре.-каза и той и се постара да се усмихне доколото може,макар и без успех.
Лу се беше разсеяла,гледайки Кървавия барон,който току що бе минал над главата и,поздравявайкии я.Секунди по-късно м,омичето се сепна и като видя Джеймс,който се стараеше да се усмихне, веднага и се проясни:
-Добър опит,но за съжаление мразя подмазвачите,Потър!
И с тези думи Лу помогна на Скорпиус да стане и се заврътна на пети,отдалечавйаки се възможно най-бързо,без да бяга,привличайки вниманието върху нея.Приятеля и я загледа впечатлен.
-Това е моята Лу!-усмихна се той и се затича към нея.
Джеймс се умърлуши.Бе се опитал да намери общ език с Паркинсон,а тя не бу ме дала възможност и го бе отрязала още при първият опит.
-Смотанячка!-извика той и забърза,доверявайки се на краката си.По навик,той се запъти към Грифиндорската кула.Почти бе стигнал,когато забеляза Вики,която си говореше най-спокойно с Теди,Люк,Лизандър и Хелга.Очевидно и те се бяха запътили към кулата на Грифиндор.Петимата му приятели се бяха заговорили за нещо.По еднон време Лизандър се изсмя на висок глас.Хелга,Теди и Люк спряха катоо заковани,,виждайки Джеймс.Лизандър и Вики не го забелязаха,тъй каот бяха потънали в разговор,който очевидно им се харесваше и си продължиха пътя най=спокойно.По едно време обаче Лизандър запита:
-Ти какво мислиш по въпроса,Люк?
Чак сега момчето видя,че брат му не бе до него.
-Люк?-извика той.
Обърна се и видя Люк,Теди и Хелга.Тримата се бяха заковали на едно място и гледаха отдяснбо на него.
-Защо спряхте?Какво има?-учуди се Вики.
Тя проследи погледа на Хелга и прехапа устни,виждайки Джеймс.Отдели се от Лизандър и се заточа към Джеймс.
-Джеймс,чакай!-извика тя,но момчето не благоволи да спре,я си продължи пътя най-спокойно.
Момичето се загледа в мускулестата фигура на приятеля си,докато тя не изчезна от поглеед.След това чернокоската се запъти към приятелите си така,сякаш нищо не е станало,макар,че сърцето и гореще от гняв,примесена с болка.След малко Теди наруши гробовната тишина.
-Искате ли да отидем в...-подхвана той,но Вики го прекъсна с едно ледено "Не".
Не искаше да ходи в Грифиндоркста кула.Не и сега,когато там бе момчето...нейният приятел...приятел от детските години,който и бе обърнал гръб и изглежда бе пожелал да сложи край на тяхното приятелство...и още по-лошо...изглежжда Джеймс-Сириус Потър не желаеше да има нищо общо с момичето,с което навремето си бяха споделяли малки детски тайни...
*************
-Парола>-попита Дебелата дама и изгледа строго високият пръвокурсник.
-Фотруна Майор!-каза Джеймс тихо.
-Моля?-не разбра Дебелата дама!
-ФОТРУНА МАЙОР!-ревна Джеймс ядосан.-ГЛУХА ЛИ СТЕ?!
-Добре де,добре влизай!-намръщио се Дебалата дама,завъртя се и откри дупка.
Джеймс влезез през нея и се озова в претъпканата обща стая на грифиндорци.Няколко четвъртокурснички го погледнаха разнежено,едната дори се проближи и отвори уста да поздрави момчето най-приветливо,грифиндореца обаче я изблъска и се заизкачва по множество стълби за момчешките спални,а четвъртокурсничката,с която той се бе отнесъл доста грббо го погледна злобно зад гърба му,докато приятелките и му се изплезиха.Джейм стигна до спалнята,която споделяше с Теди и Лизандър и понечи да влезе,когато пътя му бе препречен от някой.Джеймс вдигна поглед и видя мускулест грифиндорец към пети-шестъи курс.Костаа му беше кафява,а когато Джеймс се вгледа в очите му,той с изумление видя,че те са пълно копие на топлите светло-кафеви на Хелга.
-Да?-попита той рязко,понеже нямаше търпение да се усамоти в момчешката спалня.
-Здрасти,аз съм Ерик,Ерик Смит.-каза учтиво момчето и подаде ръка,а Джеймс се ръкува с него с огронмо нежелание.
-Да?-повтори той отново и въпросително погледна гриифндореца.
-Аз съм шести курс,тази година ме направиха капитна на отбора по Куидич на грифиндорци.
-Е и?-запита Джеймс,който бе изнервен и в момента изобщо не му се мислеше за Куидич,колкото и да обичаше магьосническата игар на метли.
-Амии...-започна Ерик и се поколеба;-тази година завършиха три много способни играча на Куидич,които бяха в "Грифиндор".Постовете търсач,пазач и гончия са свободни.Днес се разхождах около куидичното игрище и видях по-малката си сестра Хелга.Тя изглежда коментираше.Гледах ви,докато играхте Куидич и трябв да призная,че съм доста очаровн от играта ти,а също и от играта на възпълничкото момче в ролята на пазач и на слабото чернокосо момиче в ролята на гончийка.Таа,въпросът ми е...съгласни ли сте тримата да станете пазач,търсач и гончийка?
Едва сега Джеймс разбра защо Смит бе толкова развъллнуван.
-За мен ще бъде удоволствие да стана търсач на "Грифиндор",но не питай мен за пазач и гончийка.-каза Джеймс възможно най-учтиво,стараейки се да не избухне.
-Ама аз останах с впечатлението че...-започна Ерик,но Джеймс го прекъсна:
-С каквото и впечатление да си останал,уверявам те,то не е вярно.
И с тези думи грифиндореца каза пролата на портрета на млада жена,който пазеше спалнята на него,Теди и Лизандър.Ерик се обърка,но точно преди врата да се затвори,той изивка:
-Тренировките са всеки следобед от Понеделник до Петък в 17:00 часа!

12 Глава-Раздялата на дългогодишни най-добри приятели


-Чао,ще се видим на вечеря!-извикаха Хелга и Люк и помахаха на Вики,Теди и Лизандър,след което се запътиха към общите си стаи.
-Майй,нещо Джеймси е намръщен!-ухили се Лизандър.
-Фотруна Майор!-каза Теди на Дебелата дама и се обърна към Лизандър:
-Изобщо не е смешно!За твое сведение Джеймс е сърдит на Вики,тя му е казала нещо,което го е разочаровало или обидило!-пошушна той на приятеля си.
Лизандър млъкна и се обърна към Дебелата дама,демонстрирайки най-сияйната усмивка,на която бе способен(все пак,макар и портрет и тя заслужаваше да и се обърне малко внимание).Поглед му попадна на киселата и физиономия и все така засиял,той попита:
-Изглежда днес не сте в много розово насторение,г-це!-каза и той.
-О,да!И ти няма да си,след като някой ти изкрещи в лицето,само защото не си дочул,г-н Лонгботъм!-намръщи му се Дебелата дама.
Усмивката на Лизандър стана още по-широка.
-Да не би годинките да станаха множко и вече да недочувате?Знаете ли,мъгълите са изобретили едно апаратче,което помага...
-Наш приятел ли?-намеси се Теди,подавайки глава през дупката-вход и то точно навреме,за да види как лицеот на ДФебелата дама почервенява от гняв.
Тя не обърна внимание на думите на Лизандър и каза:
-Ами да,не е ли Джеймс-Сириус Хари Потър ваш приятел?-попита тя.
-Спокойно,Джеймс днес е малко...
-...на недочуващите да чуват добре!-каза Лизандър,прекъсвайки Теди и довършвайки изречението.
-Е,можеше още малко да се позабавляваме!-изкикоти се той,докаот Теди и Вики го бутаха да не е пред погледа на Дебелата дама.
-Не мисля,че точно сега е време за забвления,Лизандър!Доколкото си спомням ти беше този,който ми се оплакваше в "Болничното крило" че времето не му стига да си напише домашните.-ледено каза Вики,която след постъпката на Джеймс бе страшно кисела.
-Ее,все ще препиша от Теди!
-Аа,не,този път няма да стане!Ще ти премахна правописните грешки,но не и грешните изречения!-каза Теди.-Вики,искаш ли да дойдеш с нас в...
-Аз имам да понаваксам с домашните,все пак цяла седмица не съм ги писал,имам да пиша съчинения и да иг предавам...изобщо,заета съм.-каза Вики,която мразеше компанията на лихавите си съквартирантки по спалня,но в момента последното нещо беше да прекара свободното си време в компанията на Джеймс.
-Чао!-каз атя и се заизкачва по стълбите.
Лизандър и Теди се загледаха след нея.И двамата въздъхнаха в един глас,но все пак се запътиха към спалнята си.
**********
Вики отвори вратата на спалнята си и едва не си глътна езика от ужас,виждайки в какъв вид е тя.Навсякъде по земята и мебелите се търкаляха червила,сенки,руш,четки за коса,изкуствени мигли и нокти,а на леглото и...
-Кой негодник е посмял да изсипе блясък и лак върху леглото ми!-изкрещя тя.
Двете и съквартирантки,които бяха с приятелки се изврънаха и ВИики забеляза,че те се гримираха.Едното момиче насочи пръчката си към леглото на ВИки и каза:
-Очисти!
Леглото не смао,че не се изчисти,ами и бласъка и лака се разпиляха по цлеите чаршафи.Вики погледна гневно четирите момичета и насочи пръчката си към леглото си,казвайки:
-Очисти!
От леглото се вдигна малък прах.След миг той изчезна от само себе си,а леглото на ВИки вече бе чисто.
-Репаро!Репаро!-каза Вики,насочвайки пръчката си към счупените,вече празни опаковки от лак и блясък,които се самовъзстановиха.
Вики ги взе и го подаде на най-близкостоящото момиче до нея.
-И повече да не съм видяла такова нещо!-каза тя строго.
Седна на почистеното си легло,опъна ръчно чаршафа,одеялото и възглавницата и ги изтръска леко на пода от несъществуващ прах,след което отново ги постели на леглото си.Пусна чантата от гърба си,отвори я и зарво за учебника си по Отвари.Този предмет и бе най-лесен и тя възнамеряваше да започне наваксването с него.тъкмо отвори на първата страница,когато до ушите и достигна превзет писък.Тя се обърна и едва скри усмивката си.Пред нея стоеше едно от момичетата,с които спеше.Тя гледаше едва ли не с отвращение посипалите се сенки по чисто-новата и мантия в розово на цветчета.
-Новата ми мантия!-писна тя веднага,а Вики не се сдържа и се разсмя.
По еднои време обчае се усети и зпаочна да чете страница,на която най-отгоре бе написано с големи черни букви:
Първи Урок-Въведение в науката за Отвари
Момичето бе прочело само "Отварите имат цвят,вкус и",когато се чу нов писък,този път радостен.
-Най-после ще отвояр новите си златисти сенки,ако знаете само...-обаид се едното момиче,но Вики не издържа,стана от леглото,приближи се до притежателката на "златистите сенки" и и изкрещя в лицето:
-ЗА ТВОЕ СВЕДЕНИЕ БЯХ В "БОЛНИЧНОТО КРИЛО" СЕДМИЦА И СЕГА СЕ ОПИТВАМ ДА НАВАКСАМ С УРОЦИТЕ!
Момичето само я погледна учудено.Вики обаче изгуби търпение.Решила,че с ученето и е приключило(поне засега),тя реши да се преоблече в мъгълски дрехи и да отиде при момчетата.Колкото и да и се искаше да избягва Джеймс,тя мислеше неговата компания за къде-къде по-забавна,отколкото на тези лигли с техните приятелки,които само пищяха и обсъждаха колко важна е здравината на маникюра.Вики си представи как играе на избухващи карти заедно с Джеймс и Лизандър,а Теди укорително клати глава.
Тя дори и не подозираше,че тази вечер ще се сложи край на приятеслтвоео и с Джеймс Потър...
*****************
-Домашни,домашни,все не ми остава време за забвления!-намръщи се Лизандър и изпъшка,когато погледна за пореден път "голямата" купчина неизписани пергаменти така,сякаш с погледа му перото смао щепе да изскочи от мастилницата и да започне да пише с бясна скорост.
-Лизандър,млъкни най-после и се заеми с домашните,те няма да с енапишат смаи!-каза Теди и млъкна,за да завре нос в "Класически заклинания за първи курс на Мафалда Гошоук".
-Теди,ти все ми повтаряп да си пиша домашните,а аз въобще не виждам да пишеш!-каза Лизандър.
-За твое сведение,Лизандър,аз си написах домашните още вчера вечерта!-И с тези думи,Теди извади от раницата си един куп перкаменти и ги размаха пред Лизандър,след което отново ги прибра.
Лизандър се смръщи,нон въпреки всичко грабна пергамент,перо и мастилница и потопи перото в мастилницата.В мига,в който го направи усети,че не знае какво да напише.
-Теди,би ли ми дал учебника си по Отвари,не знам къде е!-извика той към високото момче,заболо нос в книгата.
Кафявокосото момче се намръщи,но бръкна в раницата си и след секунди му подаде учебника по Отвари.Лизандър обаче си промени мнението,остави на земята учебника по Отвари на приятеля си и се зае да пише домашното по Билкология(единственият предмет,в който му вървеше).Но едва бе написал изречение,.когато на вратата се почука.
-Влез!-каза съненое Теди,намести се удобно на леглото си и отново потъна в книгата.
Вратата се отвори.Беше Вики.Джеймс вдигна поглед и се смръщи,след което се направи,че чете усърдно урока си по Трансфигурация,(макар,че това не бе никак интересно и според него си бе чиста загуба на време)но всъщност той погледна с крайчеца на окото си Вики.Помсили си,че никога не бе оценявал колко е красива.Бе облечена само в жълта тениска и в тъмно-сини дънки,но му се струваше като малка принцеса,която не би заменил и за всичкото злато на света.Косата и бе вързана на висок кок,а няколко черни къдрави кичурчета се бяха разпилели по шията и.Едва успя да се сдържи да не и се нахвърли отгоре и и да я гушне силно.Погледът му попадна на блясъкът от единственото бижу,коеот Вики носеше-малко нежно колие от чисто злато със сърчице по средата.И това колие напомни на Джеймс как притежателката му го бе получила ...

Едно високо около десетгодишно момче с черна щръкнала коса,кафеви очи и очила с кръгли рамки стоеше в хралупата на едно кухо дърво,в двора на семейство Потър.Както личеше,това момче очакваше нещо да стане...или по-точно някого да се появи...
Изведнъж се чу весел смях и от къщата на Потърови излезе едно засмяно малко момиченце.Черната и,къдрава коса се вееше след нея,а сивите и очи не пропускаха нищо и обхождаха всяко нещо,попаднало и под погледа.Джеймс се загледа в детето.Момиченцето се обърна и заподскача към кухото дърво,в което се бе скрил той.Момчето пристъпи назад,седна на един дебел корен на дървото и замахна с ръката си.В миг в кухината,подобна на малка уютна стаичка блесна ярка светлина.След секунда светлината потъмня леко и в кухината вече се виждаше голямо жълто клъбце,копие на слънцето.Лъчите на "слънцето" осветиха цялата кухина.По едно време малката Виктория видя светлината и се запъти натам.Провря глава през дупката,която двете деца използваха за вход към "Хралупата",както наричаха тайната си къщичка и усмихвайки се,попита:
-С колко закъснях днес?
-Оо,подранила си!-каза джеймс и и се усмихна.
Нейното присъствие го радваше.
-Но не колкото теб!-усмихна му се Вики.-А сега кажи защо толкова настояваше да се видим.
-Амии...аз искам да ти подаря нещо!-Джеймс се запъна.
Той бе взел пари от касичката си под формата на сова и бе купил подарък за своята приятелка,но сега се чудеше.Дали той ще и хареса?Дали просто няма да му благодари от любезност?И дали изобщо ще му благодари,или просто ще захвърли подаръка и ще си тръгне,като каже,че това не е нейният вкус?
-Азз.-започна наново Джеймс,-знам,че обичаш да ти правят подаръци и смяташ това за много мило,затова репих да ти направя подарък.
Джеймс забърка из джоба на якето си и след миг извади оттам малка кутийка,облицована в бяло със сребриста панделка,сияеща на светлината на "слънцето".Смутен,той и подаде кутийката,опакована като за сватбен подарък,но поради причината,че любимият цвят на приятелката му бе бяло.Вики взе ктуийката от треперещите му от вълнение ръце и махна панделката.Опаковката,която бе прикрепяна само от завързаната панделка падна на земята и Вики видя червена кутийка.Също толкова внимателно,колкото когато бе развързала панделката,Вики отвори кутийката и ахна,а очите и блеснаха от вълнение.В кутийката бе поставено малко колие от чисто злато.По средата имаше малко сърчице,което сякаш проблесна на светлината от "слъннцето".Вики нададе радостен писък и обви ръчички около врата на Джеймс.
-То е толкова,толкова красиво!-извика тя радостно.
-И ще ти стои толкова хубаво!-каза Джеймс,радостен,че "скромният" му подарък се бе харесал на Вики.Момчето извади внимателно скъпото бижу от кутията,разкопча закопчалката и я закопча на врата на Вики.Момиченцето се обърна веднага,щом чу закопчалката да щраква.Тя обви тънките си ръчички около врата на Джеймс и го целуна по бузата,след което радостно заподскача към къщата на семейство Потър,за да покаже подаръка си на родителите си.А Джеймс стоеше,вперил поглед във Вики.Той нежно докосна мястото,където Вики го бе целунала.
Джеймс никога не забрави тази детска целувка.През миговете когато беше далеч от Вики,той си я припомняше,а когато спеше,я сънуваше...

-Джеймси,какво толкова си се размечтал,да не сънуваш Спящата красавица!-чу се до Джеймс един познат глас със закачлив тон.
Джеймс отвори очи(несъзнателно ги бе затворил,представяйки си спомена)и се огледа около момчешката спалня в гирфиндорски цветове с три легла.Погледна към стената до леглото си и за миг сякаш се изненада от множеството снимки и плакати,които бе налепил по нея.После се опомни и завъртя глава към вратата.Погледът му веднага се прикова към Вики.
-Вики...-прошепна той и нне довърши.
Погледът му се промени и стана замечтан.Представи си...
Бе на Куидичното игрище и държеше снича,а едно чернокосо момиче си проправяше път през пищящата тълпа от радостни грифиндорци,рейвънклоувци и хафълпафци и от намръщени слидеринци.Чернокосото момиче стигна до Джеймс.Той я вдигна във въздуха,а кафевите муи очи се приковаха към устните и.Без да му пука,че ги гледат множество ученици и учителите,Джеймс целуна Вики,която отвърна на целувката му и го прегърна.
На Вики и бе нужен само миг,за да разбере какво си представя Джеймс.Сърцето и се сви.Тя го бе излъгала.Не бе отвърнала на чувствата му.Припомни си мислите си през първият и ден в "Хогуортс"
Има само едно момче,което може да плени сърцето ми и да го разбие...
Тръсна главата си....да плени сърцето ми и да го разбие...Е,Джеймс вече бе пленил сърцето и,а от опит Вики знаше,че той за нищо на света няма dа go разбие .
И представа си нямаше колко жестоко се лъже...само следминути,сърцето и щеше да кърви наранено...
Джеймс тръсна глава в опит да избистри мислите си.Отново си спомни за Паркинсо ни и усети как гневът му напира да излезе наяве.Той стана от леглото,отблъсквайки Лизандър,който се намръщи и отново впери поглед във Вики.
Единствената...
-Дойде значи...-каза той.
-Да!-отвърна войнствено Вики и вдигна глава.-Дойдох.Но ако присъствието ми е нежелано,мога и да се махна.
Джеймс усети гняв,сковаващ го изцяло.
-Защо изобщо се връщаш!Без теб си бях по-добре!
Усмивката на ВИки помръкна и лицето и добри ужасен вид.Тя отвори уста,за да го помоли да спре,но еединственото коеот успя да каже бе:
-Джеймс...
Но Джеймс продължи неумолимо:
-Сега,когато си тук възвръщаш болезнени спомени и ми причинявашш болка...
-Болезнени спомени ли?-Очите на Вики проблеснаха гневно и на огъня заприличаха на червени.
От гняв,зениците и се присвиха като цепки и Теди и Лизандър потрепериха,сравнявайки присвитите и очи с тези на Лорд Волдемор.При следващите и думи,гласът на Вики потрепери:
-Какви болезнени спомени?!-извика тя.-Доколкото си спомням всичките ни моменти заедно бяха все весели и неприятният спомен беше само преди седем години,когато се запознахме и ти разкаазах за смъртта на дядо си Сириус!Или...-очите и проблеснаха и станаха кървавочервени-ти си ме мислил за своя и това,че вече имам и други приятели и леко съм се отдалечила от теб,те кара да ревнуваш!Мислил си ме за своя собственост,Джеймс,нали така?!
-ДОРИ И ТАКА ДА Е!-не се сдържа и изкрещя Джеймс.-КАК МОЖА ДА СЕ СПРИЯТЕЛИШ С НЕЯ,ВИКС?!КАК МОЖА ДА ПРИБВАИШ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ТАЗИ...ЧИСТОКРЪВНА ОТРЕПКА?!
-НЕ НАРИчАЙ ЛУ ЧИСТОКРЪВНА ОТРЕПКА!-изкрещя и Вики.
-НАРИЧАМ ТАКА ВСЕКИ,КОЙТО СЕ ГОРДЕЕ С "ЧИСТАТА" СИ КРЪВ!-не и остана длъжен Джеймс.
Теди и Лизандър гледаха учудени,стараейки се да избягват кървавият,яростен поглед на Вики.
-лУ НЕ СЕ ГОРДЕЕ,ЧЕ Е ЧИСТОКРЪВНА,А И ДОРИ И ТОВА ДА Е ВЯРНО,НЕ ОЗНАЧАВА,ЧЕ ТЯ Е УЖАСНА!-изкрещя Вики.
Лизандър замести учуден поглед между двамата си приятеля,а Теди въздъхна,знаейки какво ще последва.
Настъпи кратка пауза.
-Върви си!-каза Джеймс вече по спокойно.-Просто ме остави на мира и не се връщяй повече!
-Джеймс...-започна Вики.
-КАЗАХ ВЪРВО СИ!-изкрещя Джеймс,усетил как гневът му се завръща отново и го удря като токов удар.
Той се обърна.От очите на Вики се застичаха сълзи.
В този момент ако грифиндореца знаеше каква болка причинява на Вики...ако знаеше,че външно тя просто плаче,но вътрешно разбитото и сърце кърви и крещи от болка,той щеше да се обърне и да я прегърне,утешавайки я...но той не разбра...той никога не разбра какво се бе таяло в душата на Вики в този момент...
Вики преглътна сълзите си и смело каза:
-Добре,Джеймс Потър,ще си тръгна...но знай...че ти ме изгуби завинаги!
И тя си тръгна.Отвори вратата и излезе,затръшвайки я след себе си.
Джеймс никога не забрави как фигурата на Вики изчезна зад вратата...месеци наред той сънуваше това затръшване на врата и се събуждаше облян в пот...
-ТРЪГВАЙ СИ!-извика Джеймс.
В яростта си,той взе една ваза и я захвърли.Тя се пръснан на парченца и водата и остатъците от цветя се раазпиляха по стената.
-Какво?!-извика той.
Теди и Лизандър не отговориха,а Джеймс се просна на леглото си,зарови лице във възглавницата си и остави сълзите да текат по калъвката.
Вики и Джеймс никога не забравиха онази нощ...
Но и ниикога не искаха да си я припомнят...

13 Глава-Банален край на септември


Разбити сърца...злобни подмятания...надсмешки...Ето така премина краят на септември между Вики и Джеймс.Теди,Люк,Лизандър и Хелга не знаеха какво да правят,за да сдобрят своите приятели.Не искаха да се скарат с тях...но и не искаха да ги гледат така...
От своя страна,Скорпиус и Луиза се радваха на раздялата на Вики и Джеймс.Скорпиус,който след караницата на Вики бе разбрал що за момиче е тя си я бе харесал за приятелка.Хмм...не мисля,че "Луиза се радва" е да се изразиш правилно.Тя се държеше както обикновено,но вътрешно в сърцето и се бе настанило чувството "шок".Какво бе разочаровало Джеймс?Какво го бе накарало да се отдалечава от Вики?И най-важното-какво го бе накарало да се държи така?...
Вики се правеше,че в "онази нощ",както наричаше тя злощастната вечер в спалнята на Теди,Джеймс и Лизандър не се бе случило нищо повече от един любезен разговор.Момичето бе казало всичко на Луиза...или поне всичко,което тя искаше приятелката и да узнае...Вики и спести само едно нещо...изключително важно нещо,което я бе наранило дълбоко.Злобата с която говореше Джеймс за Лу и най-вече...начина на изказване за приятелката и...
Чистокръвна отрепка
Вики никоганямаше да забраи болката,обхванала душата,когато чу тези думи,които прорязаха сякаш с нож сърцето и.
Вики се стараеше да се забавлява и да прекарва възможно най-много време с приятелите си.Но вътрешно в душата и сърцето и бе настанал мрак...мрак,изпълнен с множество диментори,които изсмукват всеки прекрасен споменн от теб.Грифиндорката искаше да забрави...да забрави онази нощ...но не можеше.Затова се постара да заключи в сърцето си онези спомени,в които винаги участваше Джеймс.Не говореше за него,тъй като споменаването му и причиняваше болка и скоро приятелите и се научиха да не отварят дума за него...
Джеймс ходеше наперено по коридорите така,сякаш замъка му принадлежи.той се опитваше да потисне гнева,който го обземаше щом видеше Паркинсон с нея.
Нея...така Джеймс наричаше Вики от онази ужасна нощ,кояот той не желаеше да си припомння също както и Вики не искаше.
Дните минаваха,а нищо не се променяше.Теди,Хелга,Люк и Лизандър тичаха ту при Джеймс,ту при Вики,стараейки се да прекарват еднакво време и с двамата си приятели.Четиримата на няколко пъти обединиха усилията си в опит да сдобрят Джеймс и Вики,но те просто отказвахаи и накрая,обезсърчени,те спряха.
Всеки ден отминаваше,сякаш влачейки се,а ледената стена,застанала между Вики и Джеймс не се срути.Сякаш всичко бе приключило...

Видя я.Бе облечена като малко ангелче.На лицето и не грееше онази детска усмивка.Не...сега тя не се усмихваше,а бе напълно сериозна.От детството и бяха отминали години и сега тя се бе превърнала в красива,млада жена,без нито бръчица по лицето и,но много по-състарена дори от старците.Черната и коса вече не бе толкова къдрава.Сега тя бе чуплиа и отпусната,оставена вятърът да я вее.А погледът...сега той не бе толкова зареян.Сивите и очи бяха приковани в него.Младата жена се приближи.Черната и,чуплива коса падна върху раменете на Джеймс и на него мум се поиска да я гушне.Но не го направи.Нещо в погледа и го накара да спре.Той се бе променил.От ясносив бе станал кървавочервен.Виктория долепи устни до ухото на Джеймс и го захапа леко,а после прошепна:
-Всичко приключи,Джеймс!
Мъгла се бе разразила сякаш от нищото.Вики се обърна и бавно тръгна без посока.Джеймс не тръгна след нея.той остана закован на мястото си.Когато вече се виждаше само роклята ,развята от вятъра,Джеймс прошепна:
-Вики...
Но вятърът отнесее повикът,а Вики не се обърна.Продължи напред.И никога повече не се върна.Мъглата закри слабата и фигура...


-ДЖЕЙМС!
Джеймс отвори очи и като в просъница видя Теди и Лизандър,които седяха разтревожено на леглото му и го гледаха,а от трето,измагьоснао с магия легло Люк гледаше загрижено.Грифиндореца разтърка очи,взе очилата и си ги сложи.Сега погледът му се проясни и вече не бе размазан.
-Какво?-попита той уж безгрижно.
-Какво ли?-каза Лизандър.-Разпищя се като побъркан,ето какво!
Чак сега Джеймс осъзна,че е потен.Той взе каната от нощното си шкафче и я наля в стъклена чаша,на която пишеше "Джеймс".Отпи една глътка от водата и прегътна,а после каза:
-Сънувах я...сънувах нея...
Погледът му се разфокусира и той погледна Люк,сетне продължи:
-Тръгна си...завинаги!И каза...каза,че всичко приключи!
От очите на Джеймс се застичаха сълзи.Толкова му се искаше да се затича без посока..да изрази болката си....да крещи,докато не я притъпи...
Усетил какво му е,Теди сложи ръка на рамото му и каза:
-Знам,че е тежко.Но...в крайна сметка ти имаш най-много вина.Не се сърди,но...ако не беше ти,сега Викии щеше да е тук.
-Всичко дойде от тъпата ми ревност!-намръщи се Джеймс и приятелите му се стеснаха от бързата смяна на тон.-Ако бях свикнал да деля Вики с някой друг,всичко щеше да е наред!А тя винаги е имала само мен...докато не дойде в "Хогуортс"!
-Виж..ъм...знам,че не е най-подходящият случай да го кажа,но е два часа през нощта и...не,че мис е посещават уроци,но ми се ще и да си преедставя дори как ще реагира Макгонагъл,ако утре се успим!-обади се Лизандър,имайки предвид контролното по Тртансфигурация за което проф.Макгонагъл бе предупреедила още преди седмица.
Джеймс кимна.Знаеше,че приятелят му е прав.Той отметна ръка,за да покаже на Лизандър,Люк и Лизандър да си лягат и да спят спокойно,сетне загаси нощната си лампа и се зави.Почака малко и най-после след няколко минути усети лекото похъркване на Люк,спокойното,равномерно дишане на Теди и силното хъркане,предизвестяващо,че Лизандър спи и нищо не смущава съня му.Джеймс се загледа през прозореца.По едно време стана,отметна одеялото от себе си,нахлузи си дебелите чехли и се запъти към казфеза на совата си.Чу се леко "щрак" и вратичката му се отвори,а совата полетя към тавана,радостна,че е изляза от "затвора" си.Виждайки стопанина си,совата изписука тихо и кацна на рамото на Джеймс.Внимавайки,да не я изтърве,Джеймс седна на каменната рамка на прозореца,която бе ледена.Момчето се заглееда през прозореца.Навън духаше вятър,а едри капки дъжд блъскаха по прозореца.Джеймс зарисува по прозореца подобие на снич,в което изписваше "Люк,Теди,Лизандър,Вики(тук Джеймс преглътна и написа името и с огромно усилие),Джеймс и Хекга=приятели завинаги"
Приключвайки,грифиндорееца взе пръчката си от нощносото си шкафче и замахн към прозореца.В миг очертанията на снича станах златисти,написаните думи посребряха,а фонът между написаното стана бронзов.
Чу се гръм,последван от светкавица,появила се в небето.Навън започваше бура.Вятърът и дъждът се усилиха,
Джеймс реши,че е крайно време да си ляга.Той прибра совата си в кафеза,която изписука недоволно и легна в леглото си,завивайки се презглава.
Затвори очи и се замисли какво ли прави Вики и за какво си мисли...
Пооредната светкавица,блеснала в небето,а Джеймс с еунесе,опитвайки се да не мисли за нещата,които му причиняваха болка...

14 Глава-Началото на есента


Листата по дърветата пожълтяха,покафеняха и почервеняха и опадаха по дърветата,застилайки двора на "Хогуортс" с мек килим от шума.Ветровете се засилиха,дъждовете зачестяха,а водата в езерото стана мътна и студена.Вече бе напълно невъзможно да се плува.Някои каот Хелга обичаха да вървят сред листата,усещайки шумулкането,което бе приянто за ушите им.Други като Джеймс обаче се нервеха заради постоянната смяна на време.
-Кога ще свърши тоя дъжд,дявол го взел!-намръщи се Джеймс един ден,гледайки как едрите капки на поредният есенен дъжт блъскат по прозорците.
-Повярвай,и на мен този непрестанен дъжд ми влияе зле!-обади се Лизандър и впери свиреп поглед в учебника си по Отвари.
-Това е оправдание да учим повечко!-обади се Теди,който току що бе влязъл в спалнята и щастливо стовари цял куп книги на леглото си.
-Оо,човече,само не ми казвай,че смяташ да прочетеш тези книги!-каза Джеймс.
-Не,ще четете и вие!-отвърна все така щастлив Теди.
Двамата му приятели изпъшкаха едновременно.
-Теди,ние не...
Но Джеймс бе прекъснат от радостният вик на Лизандър.
-Искам тази,искам тази!-извика той и без да дочака отговора на Теди грабна една книга за билките и седна на леглото си,отваряйки я.
Джеймс завъртя очи бвзпомощно,а Теди се засмя.
-А тази е за теб!-каза той след малко и тикна в ръцете му книга с червени червени,твърди корици.
Джеймс понечи да възрази,но заглавието веднага грабна интереса му.Куидичът през вековте.
-Благодаря,Теди!-каза Джеймс,и искрено прегърна приятеля си,след което седна на леглото си,намести добре очилата на носа си и отвори чисто-новият екземпляр на "Куидичът през вековете".
**************
Силна кихавица посрещна Лу и Хелга,когато те понечиха да влязат в спалнята на първокурсничките от "Грифиндор".Бе съботна утрин и като по чудо есента бе донесла един от редките слънчеви дни и всички ученици бяха побързали да излязат,за да се понаслаждават на неочкаваната топлина,донесла множество смях и радост...е...почти всички...
-Благодаря ви,че дойдохте,момичета!-каза Вики и подсмръкна.
Вече трети ден ужасната настинка я бе обхванала.И всичко бе,защото тя бе рершила да си направи разходка в дъжд и се бе облякла твърде леко.Луиза се приближи до леглото и и се усмихна,а хелга и подаде еедна чаша с думите:
-Изпий това.Преди да дойдем тук се отбихме до "Болничното крило" и говорихме с Мадам Помфри за настинката и тя ни препоръча това.
Вики я погледна с благодарност и отпи от чашата си.Настръхна.Вкусът бе ужасен,но тя предполагаше,че това е нормално за едно лекарство.Сякаш разбрала усещането и,Лу каза:
-Знам че е гадно но...
Тя спря тук,а Хелга довърши:
-Това е една от най-мощните отвари за настинки и ще ти помогне най-бързо.
-Знам,но...не ми е неприятно.-каза Вики.
"Че на кой ли му е?" помисли си тя.
Отчасти,за да смени темата,и отчасти,защото искаше да узнае,Хелга каза:
-Таа,как вървят нещата,между вас и Джеймс?
Лу сръчка Хелга,за да си мълчи,но вече бе късно:лицето на Вики пребледня,несъзнателно Хелга бе подхванала темата,за която и бе най-неприятно да говори.Лу погледна Хелга с поглед,казващ "Я си замълчи",а Вики каза,стараейки се приятелките и да не усетят трептенето в гласа и:
-Всичко си е както обикновено!Аз и Потър...
-Но не всичко е както обикновено!-извика Хелга,стараейки се да да не избухне.-То си личи!Как можеш да твърдиш,че всичко между вас е наред,след като вие двамата не сте провели един нормален разговор още от средата на Септември!А всички го обсъждат и никой не може д аразбере защо сте се скарали!Не може ли...
-Нв!-каза рязко Вики и стана от леглото.-Това е моят личне живот и дори на вас няма да ви кажа защо сме се скарали!
-Говориш като инатливо магаре!-намръщи се Хелга,решена да не се предава.
-Да!Говоря като инатливо магаре,наистина!Но предпочитам да съм така,отколкото всички да го обсъждат!
-Те и без това го правят!-каза Хелга възможно най-спокойно.-Те пбсъждат само вас,Вики!Само вас и Джеймс!Където и да отида-на закуска,на вечеря.чувма само учудените шушукания на учениците!Остава накрая и...
-Достатъчно!-каза Луиза и погледна ядосано Хелга.-Вики не иска да се обсъжда,Хекга!Всеки си има личен живот!
Хелга отвори уста,за да каже нещо,но я затвори.Погледна си мъгълският часовник и каза:
-Ше изляза малко надвора,искам да подишам въздух...
"И да остана сама!" завърши тя наум.
И двете момичета кимнаха.Хелга излезе от кулата на "Грифиндор" .
************
Малката хафълпафка вървеше през двора,ослушвайки се в шумоленето на изсъхналите листа.Стигна до езерото и се заразхожда по него,оглждайки се във водата,където се отразяваше мътното и отражение.Мислите и се завъртяха около Джеймс и Вики.Тя не знаеше какво да прави.Бе уплашена,че приятелите и никога няма да подновят приятелството си.Момичето реши,че трябва да се направи нещо по въпроса и в главата започйан да се заражда план...план,който можеше да бъде изпълнен само,ако тя,Лу,Теди,Лизандър и Люк обединят усилията си...
Унесена в мисли,къдравокояаасто момиче не забеляза силуетите,които се беяха приближили.Те вървяха зад нея.Един стъпа на крехка пръчка,,която се пречупи на две.Усетила пукота,Хелга се стресмна и се обърна.Пред нея стояха четири момчета на около 13 години.По униформите,които носеха,детето разбра,че те до един са слидеринци.Припомни си думите на майка си:
Пази се от слидеринци и никога не се опитвай да ги предизвикаш,защото те могат да те наранят лошо!
Обзеха я тръпки,а уплашените и очи огледаха бързо и четиримата.
-Здравей,малката!-каза той със злорада усмивка,а погледът му не предвещаваше нищо добро.-Хубав ден си избрала,за да се поразходиш,само,че проблемът е,че това е нашата част от двора...частта на слидеринци.
Хелга се уплаши още повече и стисна магическата пръчка под наметалото си,треперейки.Тези движения не останаха забелязани от четиримата слидеринци,които се изсмяха.
Имаше нещо плашещо в смехът им.Това не бе смях на обикновен човек...а смях на смъртожаден.
-Никой не притежава някоя част от двора на "Хогуортс",той е за всички!-каза Хелга с треперлив глас и стисна пръчката си още по-силно,опитвайки се да спре трептенето на тялото си.
Трима от слидеринците отново се разсмяха с онзи си смях,който караше по-малките ученици да настръхват,а Хелга не бе изключение.
-Покажи и какво можеш,Скот!-обади се едно то момчетата и останалите двам отново се разсмяха.
Момчето,което както изглеждаше бе Скот се приближи към Хелга.Тя се взря в черните му очи,които я обходиха от горе до долу и потъмняха.Момичето видя жаждата в очите на момчето и се разтрепера отново.Няколко мига слидеринецът Скот наблюдаваше внимателно Хелга,след което каза:
-Красива си.
По бузите на Хелга изби червенина и тя се отпусна леко,неосъзнаваййки в каква опасност се намира.Пусна пръчката си и извади ръце от джобовете на мантията си.Черноокият слидеринец се подсмихна,а тримата му приятели отново се разсмяха,карайки Хелга да настръхне.В миг тя съжали,че е пуснала пръчката си,но вече бе късно.
Скот се приближи опасно близо до малкото момиченце и прошепна в ухото и,а дъхът му го пареше:
-Знаеш ли кой съм аз,момиченце?-попита той спокойно.
Не се усмихваше.Не го направи дори когато продължи:
-Знаеш ли?Страхуваш се,виждам.И с право...ще се страхуваш още повече,когато разбереп името ми.Знаеш ли го,момиченце?Занеш ли го?Аз съм Скот...Скот Розие!
Розие...беше чувала това име и преди...И изведнъж в съзнанието и изплува еедна снимка от вестник...


Хелга играеше навън на двора на къщата на семейство Смит.Изведнъж пристигна едно колело и брат и,Ерик пусна вестника и и се усмихна,намигвайки и дяволито.Хелга отвърна на усмивката му и подскочи,за да хване вестника.Отгърна на първа страница и усмивката и помръкна,прочитайки една новина:

Вчера вечерта,в 9:23 от затворът "Азкабан" е избягал затворникът Еван Розие(тук се виждаше снимка на мъжът,който имаше черни очи,тъмно-кафява коса и се смееше злорадо).Умоляваме всеки,който се е усъмнил,че е видял Розие,да позвъни на Горещата линия за издирване на магьосници на Министерството н магията.Адресът е...

Хелга спря да чете тук и се затича към къщата,за да съобщи новинат ана майка си,а на лицето и се бе зписала тревога...

Светло-кафевите очи на Хелга се отвориха широко,а Розие се подсмихна.
-Виждам,направила си връзката...
Той бе прегърнал Хелга през кръста и сега се вглеждфаше в красивите и очи,изпълнение с ужас.
-А когато някой направи връзката определено не ме забравя...
Розие придърпа Хелга до себе си...устните му бяха на сантиметри от нейните,а малката стоеше вцепенена,неспособна да се защити...
-ВЦЕПЕНИ СЕ!-чу се как някой изкрещя и Розие бе отхвърлен от Хелга.
Едно високо момче,на възрастта на Розие и приятелите му се приближи до езерото и заби пръчката в гърлото на просналият се на тревата слидеринец.
-Никога...повече...не си...позволявай...да я...нараниш!-извика той на пресекулки,а на лицето му се бе изписал гняв.
-Ще си получиш заслуженото,мътнород!-изрева вбесен Розие,опитвайки се да си поеме въздух.
Високото момче(което еб хафълпафец) махна пръчлката от гърлото на Розие и каза:
-По-добре мътнород,отколкото чистокръвна отрепка като теб и приятелите ти!
Лицата на Розие и приятелите му почервеняха от гняв,но тъй като наблизо бе проф.Макгонагъл (който сякаш се бе появила незнайно откъде),никой от четиримата не посмя да направи каквото и да било.Обръщайки се към Хелга,Скот каза:
-Някой ден няма да има кой да ти помогне...и тогава ще узнаеш силата ми,момиченце...някой ден ще бъдеш безпомощна и тогава...моли се да останеш жива!
И наистина стана така....годин наред Хелга бе безпомощна...но най-накрая,тя успя да се спаси от хватката на Розие...това стана един ден...но чак след години тя намери смелост да му сепротивопостави...
-Дорбе ли си?-попита хафълпафеца.-то н аправи ли ти нещо?
Хелга поклати глава,все още ужасена.
-Ела тук.-каза той и прегърна Хелга в опит да я успокои.
Момиченцето потъна в прегръдката му и се разплака.
Тогава тя не разбра,че тогава младият Седрик Питърсън се превърна в нейн съпруг и баща на детето и...

15 Глава-Предизвикателство

Вики стоеше в Общата стая и се взираше съсредоточено в огъня,сякаш преисляше нещо.И наистина бе така.Тя държеше в ръка писмото,написано с равният почерк на майка и,толкова приличащ на този на единствената и дъщеря,а в главата и все още кънтяха последните думи от писмото:

Съжалявам,миличка,но няма да можеш да прекаш Коледната ваканция при нас,с баща ти имаме важма мисия от Орденът,все пак той едва се крепи,знаеш и няма как да откажем.
С много любов:
Мама
П.П:Това ще бъде прекрасна възможност да се позабалявате с Джеймс в къщата на семейство Потър,но внимавайте да не подпалите къщата.

Това ще бъде прекрасно възможност да се позабавлявате с Джеймс...Вики изтри няколкото сълзи,които бяха потекли от очите и при тези думи.Тя разбира се не бе разказала на родителите си за караницата,помеже те си имаха достатъчно проблеми...повечето от членовет на "Орденът на феникса" основан от Хаир Потър наново бяха убити,и орденът едва се крепеше,затова вики не искаше да разказва на родителите си,за да не се притесняват те за своята малка красавица и в писмата си им пишеше само забавни неща,избягвайки да им разкрива лошите моменти.Това озадачаваше родителите и,които на някоолко пъти я бяха подпитвали случвало ли се е нещо,което да я е разтърсило,но дъщеря им бе упорита и отказваше да им каже каквотъо и да било,свързано с Джеймс.Много пъти господин и госпожа Блек бяха разпитвали за Джеймс.В тези моменти те несъзнателно я нараняваха и тя,със сълзи в очите ги лъжеше,че Джеймс е добре,и,че двамата си прекарват страхотно,лудувайки на воля.Всъщност истината бе много по-брутална,но...
Силно прокашляне прекъсна мислите на Вики.Тя вдигна глава и видя Джеймс,който както обикновено беше с Лизандър и Теди(чиято коса бе станала огнено-червена и ако не го познаваха,всички биха го помислили за поредният Уизли).
-Да?-попита Вики и избърса очите си,от които отново се застичаха тъжни сълзи.
Тя се опита да ги прикрие,но Джеймс ги видя...и от това сърцето го заболя...той знаеше защо плаче тя...тя плачеше много повече от "онази нощ"...
-Няма ли да се мръднеш малко?-попита Джеймс,стараейки се да се държи студено с нея-нещо,което не му се удаваше много.
-И защо?-попита Вики тихо.
-За да седна аз!-каза Джеймс и я поглевдна намръщено.
А Вики надникна в тези светло-кафеви очи и разбра,че въпреки,че Джеймс я бе наранил жестоко,тя никога нямаше да може да се раздели от него...но един ден съдбата уби единият,оставяйки множетсво болка и сълзи след себе си...
Вики н еотговори с нищо,а си остана на мястото.Джеймс обаче не стоякато препариран.то пусна раницата си на земята и нежно вдигна Вики.Ръката на момичето се разтрепера и тя изтърва писмото,чиито краища леко се подпалиха от огъня.джеймс не и обърна внимание,а я притисна до себе си.За миг той се поколлеба,но после я остави на близкият диван,или поне се опита.Вики се вкопчи в него,сякаш от това зависеше живота.Тя знаеше,че колкото и да опитва,няма да си върне Джеймс отново...или него,или Лу...тя трябваше да жертва някого...
-Пусни ме!-изръмжа Джеймс.
Ледените му нотки уплашиха Вики и тя отпусна ръце,а Джеймс я пусна и каза:
-Плачи,крещи,умолявай,с нищо няма да върнеш няма да върнеш времето назад.
Вики се натъжи от тези думи.Очите и се изпълниха със сълзи,на които тя ме позволи да потекат зради гордостта си.Вики стана от мястото си и се затича,излизайки от Грифиндорската кула.
-Само ми пречи!-ядоса се Джеймс и седна на мястото на Вики.
Това,което му убягна,бе писмото на Вики...писмо,коет Теди забеляза.Той го взе в ръцете си и любопитството му надделя.Той прочете писмото.След като приключи,в главта му кнтяха думите...с много любов мама...
И сърцето му се сви от болка,че той никога нямаше да получи писмо,написано с много любов от майка му...Нимфадора Тед Лупин...
********
Вики вървеше по коридорите ма "Хогуортс"...не знаеше на кой етаж е...по кой коридор върви,но не и пукаше къде се намира.В главата и още кънтяха думите,пиричнили и най-много болка...плачи,крещи,умолявай,с нищо няма да върнеш времето назад...и колкото и неприятно да и бе,Вики знаеше,че Джеймс е прав...тя трябваше да жертва единият,за да си върне другият...с Лу,но без Джеймс...със съветите,но без опората...
-Ей,сладурано,гледай къде вървиш!
предложението беше отправено точно секунди,преди Вики да се удари в стената.Тя усети остра болка в главата и трябваше да стисне зъби,за да не изкрещи.До слуха и достигна смях и вътре и кипна...които и да бяха те,щяха да си платят за този си смях...
Вики се обърна и извади магическата си пръчка,забивайки я в гърлото на един от раазвеселените.Едва сега тя забеляза кои бяха те.Това бяха онези,приклещили Хелга на двора.Момчето с тъмно-кестенява коса и черни очи,изпълнени със злоба не бе никой друг,освен Скот Розие,а тези до него със сигурност бяха приятелите му.
-Ей,сладурано,казах да внимаваш!-каза Розие и се ухили.
Огледа я отгоре до доолу и каза:
-Сладурана си,но не толкова колкото Смит,тя направо си глътн краматиката като ме видя!Опита се да ми се противопостави,но нещо не и се удаде,явно не е силна магьосница!
Избухна смях.
-Не е вярно!Хелга емного способна магьосница!-натърти Вики.
-Личи си!-каза един от приятелите на Розие,дебелак и се изхили.
"Боже мой,с тея си физиономия и фигура имам чувството,че прилича на прасе!"-помисли си Вики.
Вики отвори уста,но в същият миг в коридоа гръмна нечий глас:
-Какво става тук?
Слидеринският префект,привлечен от шума бе решил да провери какво става в коридора.
-Тя се опитва да ме тяловкочаняса,Трой!
-Няма такова нещо,аз...
Но вдигнатата пръчкана Вики показваше точно обратното.
-Оттнемам десет точки на "Грифиндор"!
-Ама...
-Още десет!
-Предизвикваш ли ме?-избухна Вики.
-Назови дата,място и час и съм точен.
-Забранената гора,лсед три дни в единадесет часа и тридесет минути.Нито секунда по-рано,нито по-късно!-каза Вики ледено.
-Приемам!-каза префектът.-И се пази,момиченце...защото няма да те щадя.
Вики се обърна и спокойно тръгна към Грифиндорската кула,опитвайки се да въспре бързото туптене на сърцето си.

Глава 16-Реакции

-КАКВО?
Гневният крясък на Лу се разнесе из цялата Голяма зала и всички я загледаха,но тя не забеляза,или поне се направи,че не забелязва.Слидеринката стана от стола си и впери свиреп поглед във Вики,която отвърна на погледа и непоколебимо.До нея Хелга се разтрепера,а Лу леко сниши глас,забелязала,че всички я гледат с интерес:
-Имаш ли някаква представа колко нечестен е Трой МакКензи?
-Но той изглежда...
-Очарователен,прекрасен,брилянтен в училище,изобщо така,както изглеждат всички,които искат да пиркрият своята истинска ТЪМНА страна!
-И?-попита Вики,но Лу изгуби търпение и отново закрещя:
-Как така и?Не ти ли пука за собственият ти живот,по дяволите?
-Е,пука ми,но той ме предизвика и ще си получи...
-Кой нормален шестокурсник като МакКензи би се оставил на малка първокурсничка да го довърши?!Не разбираш ли в каква опасност си?МакКензи ще те убие ако се опиташ само да му отнемеш пръчката,знам го аз,пред очите ми той уби цяло семейство,Вики!И то само защото дъщеря им бе магьосница,а те бяха мъгъли и МакКензи решил,че трябва да избие всички с "нечиста" кръв!Повярвай ми,Вики,тогава бях саамо на девет и никога не забравих това...
Лу изтръпна при спомена...писъците на мъгълите още звучаха в главата и...а в сънищата и тя виждаше трупвете на родители,а тяхната малка дъщеря молеше за милост,вперила ужасен поглед в безизразното лице на четиринадесет-годишният Трой МакКензи...
А Вики не се вслуша в думите и.Тя грабна раницата си и излезе от Голямата зала...
Скоро...съвсем скоро тя щеше да съжалява,че не бе послушала най-добрата си приятелка...
**********
-Дяовл те взел,Вики!-изпъшка Лизандър,когато Вики разказа на него,Теди и Люк как смята да прави.
Лицата на Теди и Люк бяха силно пребледнели.
-Има ли...някакъв начин,по който...да...да те...разубедим?-попита Теди на пресекулки.
-Не!-отвърна Вики решително.
И тримата приятели отново изпъшкаха.
-Но Вики...
-Обещайте ми нещо,момчета...
-Вики,ако Джейма...
-Нека той не научава!
Лизандър отвори уста,но за пръв път той не намери думи,които да каже.след няколко минути,той попита:
-Моля?
-Много добр еме чу!Нека той не разбира!
-Но Вики...
-Моля ви...
-Ама Вики...
-Нека не разбира,знам какво ще направи-ще се опита да ме спре,което ще е типично за него!-рече Вики и погледна умолително тримата бси приятели.
-Голяма хапка си изяла,Вики!
-Но аз поемам отговорност за постъпките си!-каза Вики.-Мооляя!
Трите момчета се спогледаха.
-Е..добре!-каза Теди и въздъхна.
Вики подскочи облекчена и прегърна Теди,а косата и бузите му станаха бонбонено-розови.
**********
Скорпиус стоеше и гледаше през прозореца.Беше доста намръщен,тъй като бе в подземята и това,което виждаше през прозорците,бе оскъдна частица от задният двор на училището,в който нямаше нищо интересно,освен няколко кокошки,затворени в един кокошарник.Най-голямата птица(очевидно петелът) вървеше напето по оградат аба кокошарника.По едно време пернатото прочистви гърло и силно изкукурига.
-Млъквай бе,пердошилник!-ревна Скорпиус.
-И ти ли си в лошо настроение!-изпъшка някой зад гърба му.
Скорпиус се обърна и видя Лу,чиято черна коса се бе разавяла.По дрехите и мръсните листа,полепнали по скъпото и облекло,Скорпиус разбра,че тя е излизала навън.
"Най-вероятно с родостъпницата!"-помисли си той и тази мисъл го накара да се разгневи още повече,но той си траеше,знаейки,че под "родостъпница" се имаше предвид не само Вики,но и Лу.
-Кой те изнерви?-попита той спокойно,макар,че отвътре кипеше от ярост при мисълта,че Лу прекарва повечето от времето си не с него,а с Вики(все пак обаче той не искаше да стане както между Вики и Джеймс и си траеше).
-Вики!-процеди през зъби Лу.
Скорпиус подсвирна изненадано,а приятелката му продължи,разресвайки косата си,заприличала на плашило:
-Инатлива е като магаре!Държи си на своето и толкова!Въобще не се вслушва,като и казах че дуел със МакКензи може да я убие!
-МакКензи ли?Да нямаш предвид...
-Да,трой МакКензи имам предвид!-озъби му се Лу,след което добави(може би защото бе забелязала гневаната физиономия на приятеля си):
-Извинявай,в лошо настроение съм!
Лу се пльосна на леглоото на Скорпиус и затвори очи.Не след дълго заспа ик точно затова пропусна милият поглед,който и отправи Скорпиус,когато я зави,поглед казваш "Винаги ще бъда до теб!"...
***********
Джеймс влезе в спалнята и завари Лизандър с отворена уста.Момчето веднага я затвори като го видя.
-За какво толкова тайно си говорите?-попита той.
-За едно дулче,състоящо се между враг и близък.-каза Лизандър.
-Млкъвай,Лизандър!
-Оо,милинкия Тединко се намръщии!-усмихна се Лизандър и избухна в смях.
Косата на Теди почервеня гневно и той каза:
-Не съм ти никакъв Тединко!Само на баба позволявма да ме нарича така.
-Оо,бабиното ми момченце!-каза Лизандър с престорено лигав глас и обсипа с целувки и прегръдки приятеля си,чиято коса стана тъмно-червена от гняв.
-Какъв дуел?-попита Джеймс.
Лизандър престана да се шегува с Теди и каза сериозно:
-Става въпрос между слидеринец и грифиндорец...или по-точно грифиндоркан от първи курс...
Възглавницата на Теди полетя във възухда и удари Лизандър в лицето,знак да си затвори устата,но станалото-станало:лицето на Джеймсвидимо пребледня-имаше само една грифиндорка,готова да се дуелира със слидеринец....в главта аму изнбикна едно момиченце с черна-къдрава коса и сиви очи,което се заливаше от смях.
-Кога е дуелът?!-попита,или по-подходящо каза заповеднически Джеймс.
-В единадесет,тази вечер,джеймси,ако искаш...
-Оо,не!-извика Джеймс.
-Каза ти да си мълчиш,Лизандър!-извика Теди.
-Ей,Джеймси,чакай,откъде можеш да си сигурен,че...
-В момента не ми е до шеги,Лизандър!-извика Джеймс и излезе от спалнята,а в главата му отновно и отново се показваше образът на момичето,което трябваше да предпази възможно най-скоро.

17 Глава-Молба

Светлината на луната огряваше общата стая на "Грифиндор".Тя бе почти празна,като изключим малко момиче,очевидно първокурсничка.Виктория Блек бе седнала на един диван,гледайки разсеяно в огъня.Отдалече си личеше,че е малко уплашена(тук не и помагаше дори и скриването на чувства и емоции дълбоко в нея).Пък и как нямаше да е?Вики си мислеше,че е било адски тъпо от нейна страна,че не бе послушала Лу и не си бе останала в леглото.
"Като се замисля все още имам време да се пъхна в леглото и да заспя!"-мислеше си тя."Но няма да го направя-не бих доставила удоволствие на МакКензи да ми се присмива по-късно."
Тя чу стъпки.Притежателят им се бе надявал тя да не ги чуе.Той се бе надявал тя да е твърде вглъбена в мислите с и да не усети плахите му стъпки,полу-заглушени от дебелият килим.
Вики не се обърна.Не и пукаше кой е,важното беше да не и пречи.
Джеймс се загледа в гърба на Вики.Замисляйки се,той разбра колко много се бе променила тя.Къдравата коса преди до раменете,сега бе дълга почти до кръста. А чертите и...усмивката и вече не бе онази зъбата детска усмивчица,а усмивка на зряло момиче...чертите и бяха започнали да се променят,превръщаййки малката грифиндорка в едно красиво,младо момиче в началото на пубертета,момиче,борейки се с трудностите в живота...колкото до блясъкът в очите и,той сега показваше жажда за живот и опасности,жажда,която с нищо не показваше онзи детски блясък в очите на Вики,когато тя отваряше някой подарък,или когато някой и направеше комплимент например...не..сега Вики бе осъзнала много...сега тя бе много по-умна от преди,а и Джеймс бе открил ново качество в приятелката си-упоритост!Преди малката Вики винаги се бе отказвала...на практика Джеймс бе останал с впечатлението,че тя бе малка лигла,а сега от това лигавене и плач не бе останала и следа...Джеймс разбираше,че неговата малка приятелка вече съвсем не е толкова малка и не се нуждае от неговата помощ,за да се защитава...нещо,което едновременно го зарадва и натъжи...
Момчето взе решението за секуднди.Той се поколеба за около минута,сетне...
Най-неочаквано Вики усети как някой я вдигна на ръце.Ръцете определено бяха на някой на нейната възраст.Тя вдиган поглед и замръзна на място.
-Ето,че пак се срещаме!-каза Джеймс и се опита да се усмихне,нещо,което не му се удаде.
-Как си позволяваш,дявол те взел!-ревна Вики,но се остави в ръцете на Джеймс.
Момчето полагаше усилия да не изохка.Все пак,макар,че обичаше да спортува и да развива мускулите той бе едва на единадесет и за него бе доста трудно на носи на ръце тридесет и пет кмилограма.Ръцете му затрепераха,но той се стегна и прошепна в ухото и:
-Просто искам да се насладя на бблизостта ти,не съм те гушкал о тняколко месеца.
Вики го погледна възмутено,а момчето добави:
-Една приятелска прегръдка,моля те!
Грифиндорката обаче веднага се отдрръпна от него и обвила ръце около раменете си каза:
-Не сме никакви приятели!Забрави ли,заради глупавата ти ревност вече не сме!Ако не беше ти сега щяхме да сме заедно и да се забавляваме!
-Ние сме заедно...сега!
-Е няма да сме още много дълго време сега,защото ааз трябва да тръгвам!
-Нима...нима той е по важен от мен,Вики?
Вики изведнъж прозря истината.
-Казали са ти.-проешапна тя разбито-Ще съжаляват за това!
Очите и се обагриха в червено то гняв.Тя замахна магическата си пръчка и огъня от камината се разпространи по завесите на прозорците.Джеймс обаче също бе способен и бързо реагира,измагьосвайки колкото можеше повече вода.
-Таа...я се успокой!-каза той,чувствайки се леко нервно.
-Да се успокоя!Да се успокоя,след като приятел ме е предал!?Аз си мислех,че сами верни!И изобщо кой си ти,че да ми казваш какво да правя?!Я се разкарай!
Джеймс не помръдна от мястот си.
-Разкарай се!-извика Вики и понечи да го блъсне.
Джеймс обаче се оказа и хвана китките стискайки ги здраво.Когато заговори,той погледна Вики в очите:
-Виж какво!Не съм дощъл тук,за да се препираме,дошъл съм,за да те помля нещо!
-О виж го ти,дошъл да ме моли!-каза Вики инададе безрадостен смях.-Късно е да ме молиш!Пък и да го направиш-мислиш ли,че ще ти обърна капка внимание?!Аз те помолих преди месеци да поговорим начисто,а ти ми изкрещя да се махам!Е,сега Джеймс Потър е мой ред!Мой ред да пирувам ида ти изкрещя да се махаш!
Джеймс пристпи няколко стъпкки назад,все още гледайки очите на Вики.Тези червени очи...толкова му напомняха на някой...на висок слидеринец със същащата черна коса и същите сиви очи,преди да ги превърне в червени на цвят цепки...Том Риддъл...Вики толкова приличаше на него,възможно ли бе тя да е някоя негова роднина?Не,разбира се,пълен абсурд.
Грешката,която направи Джеймс бе,че не се замисли,че Вики е имала роднини от дом "Слидерин"...роднини,за които се бе чувало,че имат кръвна връзка с Онзи,Който НЕ Бива Да Се Назовава...
Момчето избистри мислите си доколкото може и каза:
-Исках само да те помоля...
-Късно е да ме молиш!-кресна Вики.
Джеймс обаче не и обърна внимание и се приближи до нея и леко я гушна.Вики от своя страна изгуби битката със себе си и се метна ан врата му,а от очите и се застичаха сълзи.Без да казва нищо,Джеймс я прегърна...една приятелска прегръдка...
Няколко минути по-късно ВИки с еосъзна и се отдръпна от грифиндореца.
-Аз трябва да вървя!-каза тя,заличавайми с магическата си пръчка лседите от сълзи.
-Моля те...не отивай...
Шепотът бе предназначен само за Вики,която проешепна:
-Трябва!
-Защо?-попита Джеймс.
-Защото така трябва...това е моята съдба...а и дългът ме зове...
Джеймс не помръдна няколко мига.Сетне той се приближи още мако до Вики и допря устни до челото и,след което се обърна и се заизкачва по стълбите.
А Вики доковсна мястото,където я бе целунал Джеймс...и тази целувка я дари със смелост...смелост,че все пак тази нощ късметът може да се обърне на нейна страна...
Късметът нне я споходи тази нощ...но и помогна да се озмъкне от смъртта на сутринта...

18 Глава-Спомени за един малък подарък,изразяващ приятелска обич...


Вики стоеше като закована.Не можеше да се помръдне.Ръката,все още докосваща мястото,дарено с целувка трепереше.Малката грифиндорка понечи да излезе от кулата на "Грифиндор",когато и хрумна нещо.Тя се затича и на бегом изкачи стълбите до третият етаж,където бяха спалните на пръвокурсниците.Отвори вратата отляво и несъзнателно я тръшна.
-По тихо,Соф,някои хора се опитват да спят!-намръщи се една от съквартирантките и,след което се обърна на другата страна и продължи да спи.
Вики изхвърли от ума си малката лигла и забърза към тоалетката си.Спря точно пред нея и прошепна:
-Алохомора!
Малко,едва забележимо шкафче,свързано с малката и тоалетка се отвори,откривайки великолепна кутия за бижута,обисипана с диаманти,блестящи в най-различни цветове на лунната светлина.Вики се усмихна и замахна с пръчката си.Появиха се цифрите от 1 до 9 и 0.Това бе нещо като калкулатор(мъгълска вещ,спомагаща за математически задачи),на който Вики бъроз набра пин-кодът 1997.Малката йутиййка се разтвори,разкривайки множеството злата,сребра и диаманти на Вики.Сред всички тези великолепни неща,Вики се огледа,сякаш търсейки нещо,нещо,което откри по-бързо отколкото мислеше.В малка дупчица,издълбана с пръчката на моичето специално за него,бе поставено нейното любимо бижу-макар,че то бе много по-евтино от диамантите,които тя имаше,за Вики и най-скъпият диаманат не можеше да се сравни със златното колие.Това,което бе стоплило сърцето и,бе малкото сърчице по средата-сърчице,изразяващо приятелска обич...обич на човек,който ВИки толкова ценеше,и който бе изгубила...Вики извади малкото златно колие от поставката му и,държейки го в ръце си припомни спомен...спомен как тя бе реагирала,виждайки за първи път колието...

Вики взе ктуийката от треперещите от вълнение ръце на Джеймс и махна панделката.Опаковката,която бе прикрепяна само от завързаната панделка падна на земята и Вики видя червена кутийка.Също толкова внимателно,колкото когато бе развързала панделката,Вики отвори кутийката и ахна,а очите и блеснаха от вълнение.В кутийката бе поставено малко колие от чисто злато.По средата имаше малко сърчице,което сякаш проблесна на светлината от "слънцето".Вики нададе радостен писък и обви ръчички около врата на Джеймс.
-То е толкова,толкова красиво!-извика тя радостно.
-И ще ти стои толкова хубаво!-каза Джеймс.
Момчето извади внимателно скъпото бижу от кутията,разкопча закопчалката и я закопча на врата на Вики.Момиченцето се обърна веднага,щом чу закопчалката да щраква.Тя обви тънките си ръчички около врата на Джеймс и го целуна по бузата,след което радостно заподскача към къщата на семейство Потър,за да покаже подаръка си на родителите си.

Вики се замисли над този спомен...спомен,събиращ толкова чувства в едно...радост...любов...тъга...От очите и се застичаха радстни сълзи,припомняйки си реакцията на майка си,когато тя бе видяла какво е подарил Джеймс на "нейното съкровище"...

Входната врата на къщата на семейство Потър се отвори.Джини Потър и Естефания Блек извърнаха погледи към антрето,за да видят сиящетата дъщеря на г-жа Блек.
-Мамо,мамо!-пищеше малката Вики и подскачайки се приближи до нея.-Виж,мамо,виж какво ми подари Джей(галено име,съкратено то Джеймс,измислено от Вики,която едиствена го наричаше така)!
Малкото момиченце продължаваше да подскача.След няколко мига,през които тя спря,за да си поеме дъх,Вики отново продължи,подскачайки:
-Виж,мамо!Харесва ли ти?Много е хубаво,нали?
-Нека погледна!-каза г-жа Блек и проследи малкият показалец на дъщеря си,сочещ врата и.
Виждайки колието,очите и се разшириха от изненада:
-То е прекрасно,мила моя!-прошепна тя,не задавайки въпросите,въртящи се в главата и.
-Това е моето любимо!-извика Вики радостно.
Вратата се отвори и Джеймс влезе в къщата.Видяла го,Вики се затича към него и силно го прегърна.
-Това е най-чудесният подарък,който някога съм имала,Джей!
Джеймс се изчерви и каза:
-Беше скромно...
-Това е чудесен подарък,Джеймс,миличък!Много мило от твоя страна!-каза Джини и се усмихна на сина си,а Вики отвори входната врата,подканвайки с поглед приятеля си да поиграят на вън още,докато слънцето не се е скрило.

Джей...не ог бе наричала така от доста време.Вики изтри новите сълзи,потекли от очите и и си сложи колието.Бавно заключи кутията за бижута и шкафчето си,след което излезе от стаята си,мислеййи си,че дори и да намрази Джеймс(което се съмняваше,че някога ще се получи),тя никога не би могла да се радлеи с това бижу...
Но след години Вики бе принудена да се раздели с него не по своя воля...а защото то бе превърнато в нещо ужасно...в частица от душата на Трой МакКензи

19 Глава-Внимавай какво казваш


Стъпките и отекваха по коридорите,а каменните стени попиваха всеки звук.Магическата и пръчка светеше ярко,осветявайки пътя преди нея.Засиялолто връхче на пръчката и освети нечия домашна котка,ядяща с удосволствие вътрешностите на мишка.
Вики се хвана за главата,опитвайки се да не изкрещи.Гласните и струни напираха да изкрещят от уплаха,но Вики си пое дълбоко въздух и си наложи да продължи пътя,правейки,че не е видяла нищо интересно.
Момичето стигна до Входната зала.Закова се на място и се замисли.Бе ноември...тъмна нощ...един поглед към прозореца я накара да затрепери от страх,а кръвта и закипя...луната,млечно-бялата луна бе кацнала съвсем спокойно,сякаш залепена с лепило,а вчерашната форма на полумесец се бе превърнала в красива месечина,огряваща тъмното езеро на двора.
"Не ме интересува,отивам..."-мислеше си Вики,прекосявайки пътеката между нея и входната врата.Стигна до огронмите,величествени порти,на които бе изобразен гербът на "Хогуортс" и се спря.
"Как да отворя проклетите врати?"-помисли си тя намръщено."В крайна сметка това е "Хогуортс"няма как да няма защити!"
И все пак момичето си пое дълбоко въздух и насочи магическата си пръчка ,прошепвайки:
-Алохомора!
Очакваше върху нея да се забие проклятие,но нищо подобно не се случи.Вместо това вратите зейнаха ,издавайки силен шум.
-Кой е там?
Вики пребледня.Сега какво?Чуваше гласа и стъпките на Филч,и порадо това можеше лесно да определеи,че той е в някои от съседните коридори.
-Излез,излез,няма да мисе измъкнеш!-извика отново Филч.
Вики бързо измисли план.Тя бързо се шмугна навън и шумно затвори вратата след себе си.Долепи ухо до вратата и едва не подскочи,когато гласа на Филч гръмна иззад дървената врата:
-Къде си?
Съдейки по шума на стъпките му,Вики реши,че той обикаля,търсейки из скритите места.
-Глупак си, и ще си останеш глупак,Филч!
Вики запуши с ръце устата си,но бе твърде късно.Гласа на Филч прозвуча победоносно:
-Пипнах те!
Отново се чуха стъпки,след което изскърцване и вратата започна да се отваря бавно.А Вики се огледа ужасена.Ами сега?Какво да прави?Ако я откриеше тук,Филч можеше да си прави каквото поиска с нея и навсярно щеше да я заключи в Трофейната зала за цяла вечер,карайки я да чисти трофей по трофей старателно без магия.Тя се замисли.Няколко секунди по-късно и проствена:Забранената гора.
"Нали и без това там отивам,намирма си още оправдание да тичам до горат.Хем ще се стопля,хем ще избягам от Филч!"-помисли си тя и без много д аму мисли се затича.
Студа я накара да изстене.Толкова тъмно...толкова студено...толкова страшно...Вики потрепера,но нямаше как.Тя не смееше да светне пръчката си от тсрах да не иб на светлината Филч да я разпознае.
-Ей,ти върни се!-изкрещя Фиолч подире и,но Вики не се обърна.Тя се скри в сенкките на големите дървета и занаблюдава как Филч все още крещи ядосано:
-Няма да ми се измъкнеш,чу ли!Ще те накажа,чу ли!ЩЕ си изпълня обещанието и...
-Какво има,Аргус?
Някой се бе приближил до Филч.Висока фигура,лъхаща доброта...фигура,облечена в тъмно-синя мантия на звезди и луни,която макар и малко се виждаше изпод тъмно-зеленият халат.Сините очи на Дъмбълдор гледаха строго зад очилата и с рамки,под формата на полумесец,а дългата и,права кафява коса се вееше след нея
-Още един проклет ученик ми избяга,професоре!-отвърна Филч,а зъбите му изскърцаха от яд,че поредният ученик му се бе изплънзал.
-Забранявма ти да наричаш който и да било ученик "проклет"!-отвърна строго проф.Дъмбълдор,която не можеше да сдържа нервите си така добре,както дядо и.-Все пак всяко дете е много мило и невинно.
-Невинно било то!-кресна Филч яростно.-Млада сте,млада сте,професоре!Една тридесет-годишна жена като вас...
-...и с такъв брилянен дядо би мислила по-правилно,отколкото един безмощен старец,Аргус!-каза проф.Дъмбълдор ядосано,отмятайки кичур кафеникава коса от лицето си.-А сега се връщай в замъка,като пазач трябва да си здрав,и ако се разболееш това само би дало възможнос на пакостниците да лудуват на воля!
Филч измърмори нещо от сорта на "Толкова млада,а държи такъв език на по-старите...не може ли да си задържи езика зад зъбите това момиче...толкова млада,а вече директорка..." под носа си,но все пак послуша директорката и се прибра в замъка.
Проф Дъмбълдор почака малко на вратата,след което каза тихо:
-Значи е било тази нощ...трябва да и се помогне...но как?
Вики замръзна на място и изведнъж си помисли,че професорката ми може знае отнякъде за дуела.
"Невъзможно!"-помисли си тя "Може да се отнася за всяко момиче или жена по света,които се нуждаят от помощ,защото имат мисия тази нощ."
Вики сви рамене и продължи по пътя си,без да се обръща назад.
Тя така и не видя професорката,която я гледаше угиржено.
"Не е възможно да е говорила за мен!"-мислеше си тя по пътя."Има хиляди жени и момичета по света!Пък и надали професорката би се заинтересовала от мен,има хиляди ученици в ""Хогуортс",пък и съм първокурсничка,няма как да ме хареса...нямам нищо специално".
Вики и представа си нямаше колко се е лъгала в онзи момент...
"Има косата на дядо си с тази разлика,че никой от неговият род няма къдрава коса...сигурно я е взела от баща си,Максимилиам е къдравокос."-помисли си професор Дъмбълдор,след което влезе в замъка и затвори портите след себе си.

20 Глава-Проклятието,което промени всичко


Вики бе светнала магическата си пръчка и колебливо вървеше сред дърветата.Сенките им я прикриваха,но едновременно с това я и плашеха.
"Сега накъде?"-мислеше си тя.
-Брей,пристигнала си.А си мислех,ч есъм бил този път напразно и,че няма да дойдеш.По-смела си отколкото очакваш.
Погледът наМакКензи попадна на треперещата ръка на Вики.
-Или може би не толкова.
-Стой далеч от мен!-извика Вики и гласът и отекна в гората,подплашвайки множеството птици.
-Че аз вече съм близо!-надсмя и се МакКензи.
Слидеринецът заъвртя пръчката си,все едно размахва камшик,а Вики разбра,че дуеът ще е дълъг и труден.
От пръчката на МакКензизаструяха червени искри.Те двамата се приближиха един до друг,поклониха се и дуелът започна...
**************
Един час по-късно....
-Риктусемпра!-изкрещя Вики,опитвайки се да възспре прекалилият слидеринец да я убие.Грифиндоркста аобаче бе твърде малка и магията само леко замая главатажна противника и.
-Хайде малката,покажи ми,че не си оная страхливка каквато мисля че си!
На Вики и прекипя.Страхливка?Щеше да си плати за тези думи.
-Експелиармус!-извика тя и пръчката на слидеринеца изхвърча от ръката му,или поне така и се стори.
Секунди по-късно Вики усети как и се вие свят и падна на земята,за миг загубила равновесие.Няколко секунди момичето не бе в състояние да помръдне.В опит да стане,тя се подпря на едно дърво.Или поне си мислеше,че е дърво...побиха я тръпки,разбрала,че дървото се движи.
-Да,Блек,използвах примамлива магия,за да те заблуди,че съм изпуснал пръчката си,а след това те атакувах с магия за временно ослепяване.Хитър съм,нали,Блек?
Вики не можеше да не признае,че МакКензи наистина е доста хитър.
"По дяволите,той е по-бърз и хитър,отколкото очаквах!Май дуелът ще се проточи два-три часа."-помисли си тя.
За кой ли път през това денонощие Вики се лъжеше...
***********
-Петрификус Тоталус!-извика Вики два часа по-късно.
Зрението и се бе възвърнало наскоро и сега тя виждаше противника си ясно.
МекКензи замахна с пръчката си и пред него се появи щит,който го предспази от заклинанието.
-Значи не си толкова добра в дуелите,колкото очаквах,Блек!Нуменос салтинитро!
През тялото на Вики преминаха множество ножове,сигурно 10,невидими за човвешките очи.Вики стисна зъби,за да не изстене и се хвана за гърдите.Очите и се разтвориха широко от ужас,когато в тъмното забеляза собствената си кръв,тъмна на оскъдната светлина...кръв,която се стичаше от гърдите и...
-Какво си направил с мен?!-изпищя тя ужасено.
Не,че я плашеше кръвта де,много пъти бе губила от нея при някое по-лошо падане,но никога болката не бе толкова силна,а кръвта толкова обилна.
МакКензи се засмя като полудял.
-Какво си направил с мен?-измитира той детският и глас и отвърна,с нормалният си,вече по-груб глас;-Нищо особено,лигло!Ако беше малко по-добра в дуелите това нямаше да ти се случи!А сега ще ме извиниш,но си имам по-вацни работи от една малка госпожичка като теб.
-Нима ще ме оставиш тук?-извика Вики,едва сдържайки сълзите си.-Нима няма да направиш нищо?
-Хмм,знаеш ли,не ми се ще да те влача до замъка,нямам желание за свалки,но все пак багодаряче попита!-каза Трой и и се ухили злобно.-Но знаеш ли,-продължи той;-Може би наистина ще е по-добре да направя нещо.
За миг Вики се зарадва,но усмивката и веднага изчезна от лицевто и ,когато тя разбра намеренията на слидеирнецът.
-Моля те!-проешепна тя,но молбата и не достигна до каменното,безчувствено сърце на МакКензи.
Той вдигна пръчката си и без да обръща внимание на умолителният поглед на грифиндорката извика ледено:
-Сектумсепра!
За втори път през живота си Вики бе поразена с това проклятие.Тя знаеше колко ужасна бе болката.Но този път,прибавена с тази болка от невдимите ножове,бе неописуемо.Чу се силно "Хрус!" и Вики усети остра болка в ребрата си.
-Точно така!-каза МакКензи с усмивка на устните.-Да виждам как хората ги боли е най-хубавото нещо по света,не мислиш ли Блек?Е,сега вече се предаваш,със сигурност!
-НИкога няма да се предам,чудовище!-извика Вики със сили и отново стисна зъби от болка.-Ти нямаш сърце-не си ли обичал никога?
-Как смееш!-извика МакКензи и каза ледено;-Черният лорд презира любовта,и аз съм на неговото мнение.Любовта е за слабите,Блек,и аз няма да отстъпя от това си мнение,дори след смъртта на моят любим господар!За това заслужаваш наказание!
МакКензи помисли малко,а след няколко секунди той каза:
-Ами да...защо не...
той ритна лицеот на Вики,от което се застича кръв.Надигна главата и за косата и прошепна в лицето и:
-Помооли ми се...и може и да размисля!
-Никога няма да се моля на такова чудовище като теб!-извика Вики и се загърчи.
МакКензи се подсмихна злорадо.
-Добре тогава!-каза той.-Щом така искаш.Но се приготви да изпиташ най-силната болкав живота си,Блек!
Той насочи пръчката към плувналите в кръв гърди на Вики и изкрещя:
-АВАДА КЕДАВРА!
Проклатието уцели Вики и тя изкрещя,за пръя път не узпявайки да се въздържи...тази болка...бе по-силна...много по-силна от всяка болка,кояот Вики някога бе чувствала...изведнъж тя усети как нещо я парна...бе колието...
Джеймс...никога няма да спра да те обичам,мой приятелю...и нито Лу,нито който и да било би могъл да застане между нас,разделяйки ни...съжалявам...толкова много съжалявам за всички обиди,които изрекох за теб...
Викът на МакКезни се сля с този на Вики...двама души,с очи,изпълнени с болка...сивите,заради всички любими хора,които губеше...а сините,заради ужасната болка...
Сърцето на МакКензи сякаш се разтвори...той отново изкрвщя от болка...какво стават?Бе убивал толков пъти,а сега...какво му бе попречилло да я убие?Той забеляза как колието на Вики бе засияло,треперейки и осъзна...проклетият предмет се опитваше да предпази господарката си...
-НЕ!-изкрещя той.-ЩЕ ТЕ УБИЯ,КАКВОТО И ДА МИ КОСТВА!ТИ СИ МОЯ!
Болката в сърцето му се усили...МакКензи изкрещя и падна на колене,хващайки се за гърдите...колието...трябваще да ог премахне...но нямаше сили...
Изведнъж всичко престана.Болката в сърцето на МакКензи спря,а слидеринецът падна на пода.Той полежа няколко секунди.
"Момичето...тя мъртва ли е?Мъртва ли е Блек?"-помисли си той.
Вдигна глава.Вики лежеше на земята,а гърдите и главата и бяха облени в кръв.
-НАЙ-ПОСЛЕ!-извика той.-ТРЯБВАШЕ ДА МИ СЕ ПОДЧИНИШ,БЛЕК И ЩЕШЕ ОЩЕ ДА ЖИВЕЕШ!
Шестокурсникът стана от пода и залюлявайки се като пиян пое към замъка,оставяйки малката грифиндорка,без изобщо да му пука...
Някъде там,в далечината се чу вълчи вой...а Вики лежеше,без да има ни най-малка представа какво става около нея...нямаше кой да и помогне...