Fifth Lesson :p

Проф.Паркър пристигна на поляната.Повтаряше се-бе започнала да закъснява както и преди.Но се надяваше учениците и да не възразят.
-Здавейте всички,радвам се,че сте дошли!-каза Сара задъхано.-Доволна съм от теста-не бях очаквала някой да успее да получи Изключителен.Това се и получи.Всички получихте Надхвърлящ очакванията и Приемлив.За тези,които получиха НО-блестяща работа-можете да завършите като отличници по моят предмет!А за тези,които получиха П-не е много добре,но спокойно-имате още цял срок,за да си поправите оценката,овен това винаги можете да отидете в къщичката ми,за да поговорим ако не разбирате нещо.Разбира се,не през нощта.Поздравления-всички домове получават по 100 точки за добра работа.И така...нека задам лесен въпрос-кой знае за какво създание ще учим днес?
Едно високо момче от Рейвънклоув вдигна ръка.Проф.Паркър го посочи и той каза:
-Ъмм,доколкото гледах програмата петият урок е Бодливец.
-Точно така!-каза Сара и се усмихна насърчително учнеикът,който си седна.-Бодливец.Може би повечето от вас се сещат за таралеж.Това е така-на практика бодливецът е таралеж.На вашата маса има по един пергамент и самопишещо перо,няма защо да се тревожите за урока.Освен това ще виждате урока на таблото.И така.Започвам с разказа си,вие просто се облегнете на люлките и слушайте внимателно.Без разговори моля,тях ще можете да провеждате след часа или по време на класната ви рбаота,стига разбира се да сте съсредотчени в нея.Та както и да е,нека започваме.
Проф.Паркър замахна си пръчката си,за да подготви самопишещите пера,след това направи същото с тебершира на черната дъска.Тя седна на люлеещата се люлка зад катедрата си,свали обувките си,качи краката си на люлката,кръстоса ги по турски и започна с урока:
-Всички знаете от Третият Урок за Тео Вонкартие,създателят на Пихтиестият червей.Тази история също е като уорк по История на магията.Тео Вонкартие е имал доста гаджетав живота си,но никога не се е оженил.Обаче,той е създал дете.Узнава чак в затвора,седмица преди да умре.Последното му желание е било детето му да бъде здраво и щастливо и някой ден да промени законът за експериментиранес животни.Само месец по-късное била родена дъщеричката му.Майкаа е неизвестна,но момиченцето е било кръстено Амелия и е взело фамилията Вонкартие на баща си.Амилия Вонкартие е отраснала в покрайнините на малко селце,където няма дори училище.Детето се учило у дома,с помощта на майка си.Това било изключително трудно-по онези времена нямало учебници,както има сега и родителите,живеещи с децата си в малки градчета или села били принудени да преподават на детето си по начинът,по който техните родители са ги учили.Но някои от тях нямали желание да се занимават толкова задълбочено с децата си и тези деца станали фермери,следвайки стъпките на родителите.Мен ако питате това е било глупост,но както и да е. Нека се върнем към урока.Тя Амилия Вонкартие живяла години наред,незнаеща кой е истинският и баща.Майка и не и казвала,защото се страхувала,че Амилия ще помисли баща си за престъпник,както всички останали.И все пакмомичето разбрало на доста крехка възраст.Когато била на четиринадесет,майка и е била убита пред очите и.Убийците и разкрили на Амилия кой е истинският и баща.Оттогава тя разбрала мътното минало на рода си,но не се отказала.Пожелала да продължи делото на баща си и да експериментира с животни,или най-малкото да открие едно.Тя заминала да живее рпи леля си-единствената и останала жива роднина,която живеела в Лондон.Там момичето завършило образованието си,този път в истинско училище.Когато навършила седемнадесет тя узнала още повече-че е магьосница като баща си.Оттогава се обучавала чрез мнозина учители и няколко години по-късно,на 24 тя завършила обучението си.Оттогава се е сетила за това,което желаела да направи.И така,тръгвайки по стъпките на баща си,Амилия заминала с най-младият си учител-Фредерико Алинор на 27 години в пустинята.Защото там живеят най-малко хора и изобщо живи същества.по този начин много неоткрити същества си живеят спокойно,а светът е незнаен за тях.Амилия пристигнала с пустинята и започнала да изследва.В началото не открила нищо,но след дълго време узнала нещо-неизпитвана дотогава любов към собственият си учител.Незнайно как те преспали една нощ и девет месеца по-късно бил роден синът им,който бил кръстен Тео на бащата на Амилия и взел фамилията Алинор на баща си.Двамата се заклели никога да не разкажат на който и да било за това дете.Нямащи друг избор,те останали в пустинята и живели там още цели две години.Един ден докато се разхождала със синът си,Амилия забелязала нещо доста интересно зад един камък,огрят от слънцето.Когато го видяла Амилия била доста развълнувана.Най-после била приключила делото на баща си!Бързо грабнала съществото и го експериментирала.Резултатие били-това се нарича Бодливец-магическо създание,чиито бодли спомагат в Отвари и лекарства.Но щастието на Амилия не било дълго-правейки втори експеримент с бодлите на съществото,желаейки да разбере с кои отвари би спомогнало то,тя умряла.Не се знае какво е станало-единственото разумно нещо,което ми минава през ума е,че нещо в експеримента се е объркало.Много хора твърдели че тя била изядена от Бодливец,но това разбира се са глупости-Бодливецът е само Х и не може да нарани никой,освен може би да убоде някой с бодлите си.Та както и да е,да се върнем към историята,губим време.Няколко дни по-късно в пустинята пристигнал самолет,тъй като Амилия е създала връзка с тях,молейки ги да пристигнат.Фредерико Алинор бил много очуден,а към края и ужасен.Всички видели с очите си тяллото на Амилия Вонкартие и били отвратени.Фредерико Алинор бил хвърлен в затвора за "изнасилие" и "убиване" на Амилия.Години по-късно това се оказало пълна грешка,но нямало какво да се направи по този въпрос-Фредерико Алинор ввече бил мъртъв.Мнозина от вас сигурно се питат какво се е случилло с малкият Тео.Ами,всички разбрали чие дете е той-пък и не е било трудно-в пустинята е нямало други хора освен Амилия и Фредерико.Малкият Тео бил осиновен от лелята на Амилия,чивто име е незнайно(лелята,която била еиднствената жива роднина на Амилия и която я отгледала от четиринадесет-годишна възраст).Тук се знае се няколко години малкият е живял при пра-леля си.но когато той станал на пет години тя умира,покосена от шаренопръска.Момченцето е изпратено в мизерно сиропталище и оттам нататък поне аз не знам напълно нищо.Няколко години по-късно се разрало,че бодлите на Бодливецът са полезни в отварите за сънища.В средата на 20 век Бодливецът получил ново име от мъгълите,а именно Таралеж(разбира се мъгълите си нямат ни най-малка представа за свойствата на бодлите му).
Проф.Паркър спря тук.Учениците още стояха по люлките и бяха втренчили погледи в нея.
-А сега да се залавяме за работа!-каза проф.Паркър.
Тя плесна с ръце и целият урок се изтри от дъската.Преподавателката замахна пръчката си и теберширът започна да пише нещо изключително бързо.
-Мисля,че бях достатъчно ясна с урока,надявам се да ви е харесал.Сега прочетете всичко,което пише на дъската.
А на дъската пишеше:



За днес задачата ви ще е да сгъстите отвара.
Следвайте инструкциите:
1.На поляната има малки бодливци.Всеки да си хване бодливец.Но внимвавйте-когато бъдат хванати Бодливците насострят до последно бодлите си-те могат да разкъсат кожата ви.Затова щом го хванете вземете от бюрото на проф.Паркър змейски ръкавици.Те ще защитят ръцете ви.
2.След като сте се сдобили с ръкавиците трябва да зашеметите Бодливецът.Едно "Вцепени се" или "Пертификус тоталус" би свършилло перфектна работа.Това е задължитлено-да,защото иначе Бодливецът ще се гърчи и може да запрати бодлите си върху лицето ви,обезобразявайки го.
3.След като е зашеметен,Бодливецът разбира се въобще не мърда.Тогава внимателно(за да не го сепнете) вземете малко от бодлите му.Към 10-15 би свършило добра работа.но не дърпайте-Бодливецът е много малко същество(размера на таралеж) и ако дръпнете може да разкървите мястото,убивайки го на място,или да го разярите.Нито едно от тези неща не е добре.
4.Отидете при бюрото на проф.Паркър и вземетеедно котле,което ще е пълно с не-сгъстена отвара.В него ще има и лъжица за разбъркване.
5.Вече можете да пуснете Бодливецът.Не го мятайте,а го сложете внимателно на тревата-ако животинчето падне от един метър няма да усе да се защити с бодлите си,защото е зашеметено и ще се размаже.
6.Върнете се на мястото си с котела,лъжицата в него и бодлите в ръка.Внимателно поставете котелът на масичката,прикрепена за люлката и добавете бодлите.Разбъркайте осем пъти по часовниковата стрелка.
7.Ако сте приключили с всичко това върнете ръкавиците и отварата с лъжицата.



-Късмет-внимавайте да свършите всичко както си е посочено и внимателно!Не бързайте,но не се бавете много.имате 20 минути на разположение преди урокът ни да приключи.Времето ви започва сега!