Seventh Lesson

Проф.Паркър се запъти към полянката до къщичката и за седмият урок,който беше тъкмо за гномчетата.Едно от малките пакостници гризеше един храст и стараейки се някой да не я забележи,Сара изрита гномчето с крак.
-Видях това!-каза един подранил ученик.
-Признавам се за победена!Каква е присъдата ми?-каза проф.Паркър и се засмя.
Останалите ученици за пристигнаха бързо.Повечето от тях изглежда бяха харесали ГЗМС и чакаха с нетърпение следващият час.
-Хм...май всички сте тук.Дано,защото иначе отнемам точки!-каза проф.Паркър.-И режа глави!
Учениците я погледанаха уплашено,а професорката се ухили малко глушашки и за нейната възраст и каза:
-Шегувам се!
Някои от учениците се спогледаха,чудейки се дали преподавателката им колкото и интересна да е няма да се окаже малко смахната.Сара прочисти гърлото си и взе един гном,който правеше толкова големи усилия да и скъса мантията!
-Пусни мее,тъпчо!-извика гнома и се завъртя напред-назад в ръката на Сара,опитвайки се да се измъкне.
-Не и днес!-каза Сара и го изгледа победоносно.Тя се обърна към първокурсниците и най-накрая започна с урока си:
-Гадни създания,ето това ги наричам аз!Палави,нахални,а понякога водят и до инциденти.Нямат си нито една добра черта-устати,както вече казах палави и нахални,но понякога ласкателни.Не са добри същества за вас,по-малките и невинни,защото могат да ви научат на куп глупости.А сега всички,които ги е грижа за оценките им на този предмет се загледайте в това същественце.
Почти всички впериха поглед в гнома и заслушаха проф.Паркър,докато тя започна да обяснява:
-С малка,под формата на картоф глава,гномчетата може да ви изглеждат умни,но всъщност не са.Те са с класификацията ХХ не защото са полезни с нещо-освeн може би да махат ненужните неща от градинаа ви,а защото са толкова палави.Един гном не би могъл да направи кой знае какво,но повика ли приятели темогат да доведат от пълна градина с прекрасна реколта,до западнало,нищо и никакво парче земя.Високи са най-много към 80 сантиметра и ядат всичко,до което се докопат,дори неща,които не са за ядене.Телцето им е слабо или дебело,покрито с тънка,нездрава на вид светло-кафява кожа.Крачката му са дребни,но дълги,като между краката си няма това,което ние хората имаме.Крачетата му са винаги пъргави,готови за бягане,дори през нощта.Те също са покрити съ ссъщата нездрава,грапава и отпусната светло-кафява кожа.На практика коремчетата им са единственото място,на което те имат мека кожа.Но за това нямам никакво обяснение.Не мога да знам напълно всичко за всяко същество,все пак.Дори и това да е предмета ми-да ви преподам всичко,което знам за магичексите създания не очкавайте,че ще научите всяка подробност.ГНомчетата не спят много-много,освен ако не са разрушили градина през деня.Тогавасе уморяват и заспиват за около два-три часа.След това са отново на крак.
Сара приключи и каза работата за днес:
-Градината е пълна с гномчета,които бих могла да махна прекалено лесно,но реших да ги оставя за вас.Какво трябва да направите,ще ви покажа точно сега.Гледайте внимателно.
Проф.Паркър се запъти към едно гномче и нарочно го остави то да ухапе крака и,за да покаже на учениците какво би станало,ако те не внимават.Тънка струйка кръв се застича по крака на Сара,но само с едно замахване на пръчката и,не остана никаква следа.
-Вцепени се!-каза Сара и добави-Сега,когато е зашеметен,го грабвайте съвсем спокойно-Сара взе гномчето в ръце-завъртяте го и го хвърляте колкото се може по-надалеч-Сара хвърли гномчето,което отиде около 2-3 километра надалеч в Забранената гора-искам тази поляна да остане пуста на края на часа!Можете да се справяте смаос едно гномче на веднъж,защото все още сте неопитни и те могат да ви ухапят много по-болезнено,отколкото ако едно гномче ви ухапе.Ако не сте достатъчно сигурни в себе си,вземете ръкавици от коша,който стои до катедрата ми.45 минути приключиха,но тази седмица имате двоен час и съответно след 10-тте минути почивка ще имате още 45 на разположение!Аз ще се разхождам до вас и ще ви помагам.Ако имате проблем(гном ви ухапе,или не знаете как да се справите),просто вдигнте ръка.Не искам никакво "Г-це Паркър,аз..." защото иначе ще стане дандания!-проф.Паркър се усмихна.-Чаът приключи,можете да поприказвате с приятелите си за малко,след десте минути започвайте работа.

След междучасието

Проф.Паркър даде край на разговорите и каза:
-Отново,имате 45 минути!Времето ви започва...СЕГА!