Осмият...

Проф.Паркър пристигна на полянката,както винаги щастлива.Този шпът бе успяла д дойде навреме,даже бе подранила.Но вече имаше няколко ученика-около пет.Преброи ги.Шест.Усмихна се на всички.Някой услужливо бе измагьосал дъската и,но тебешир нямаше.Изведнжъ нещо в удари по главата и какво да види-тебеширът.Обърна се към класът.Една рейвънклоувка беше замръзнала на място с все още вдигната пръчка.
-Аз..такова...исках да упрашня Уингардиум Левиоза,професоре,не да ви н-нараня!-заекна момичето.
Сара се засмя.Надигна тебеширът с пръчката си и го постави в ръцете на момичето.
-Заповядай!-каза и тя услужливо.-Сега нека помоля всички,които са тук,отдръпнете се за малко.
Сара заповдига чиновете и в същият миг те се смаляваха и бяха поставяни на катедрата,която Сара бутна до един дърво.Когато приключи с всичките чинове,Сара уголеми дървото по средата на полянката,така,че сега клоните му бяха много повече и по-здрави.На всеки клон тя измагьоса по една люлка,която можеше да побира по двама,но люлките бяха достатъчни само за един.Също така измагьоса и една стълба,по която учениците да се качат по люлките си.
-Така!-Сара плесна с ръце и добави малки масички на люлките.-През последните три урока ще е така!Всеки ще си сяда където си поиска,когато сте малки,тези люлки ще стигат за по трима на една,но се разполагайте както искате.
Някои ученици гледаха изклщчително учудено,други вече бяха почнали да се катерят.Сара почака още малко и последните няколко ученика пристигнаха две минути след започването на часа.Някои от тях засияха,когато видяха люлките,други не бяха особено щастливи.Сара се надяваше,че никое от тях нямаше фобия от високото.
-За какво създание ще учим днес,професор Паркър?-попита една хафълпафка.
-Никое!Вече приключихме със създанията и е време да разпуснем!
-Нима...нима вече приключихме с уроците?-невярващо попита една грифиндорка.
-Не!-Сара поклати глава.-Просто последните ви три урока ще са предговор.
Няколко човека изстенаха.Сара не ги винеше-и тя,когато беше на тяхната възраст,мразеше предговорите.
-Но предговорът ще е чисто и просто игри!-усмихна им се тя.
-Нима ще трябва да преговаряме четири седмици преди самият изпит?-ахна един слидеринец.
-Да!-кимна Сара.-Но не е толкова трудно,колкото си мислите.
Тя им намигна.
-Ето какви са правилата.Ще започнем от най-близкият до мен ученик.Играта е следната.Всеки ученик ще си намисли по едно магическо създание.Едно от петте,които изучихме тази година-сова,пихтиест червей,бодливец,гигантска костенурка с инркустирани в корубата камъни или гном.Само едно.Не две,едно.И когато дойде неговият ред,ще опише това създание.Няма нужда да го променяте,ако някой друг си е избрал същото създание,но можете да промените това създание,ако желаете-преди да дойде вашият ред.Искам от вас да обясните защо харесвате това животно,с какво се храни,как изглежда,с какво е извевстно....можете да добавите и нещо друго ако искате.
Сара се усмихна на учениците си и зачака.Беше наистина заинтересована от отговорите им-защото,както всеки знае,мнението на велик магьосник и мнението на първокурсник бяха нещо съвсем различно,но за Сара,и двете бяха еднакво интересни.