Sixth Lesson

6 Урок-Гигантска Костенурка С Инкрустирани Камъни В Корубата(Първи Курс)

Проф.Паркър пристигна на полянката както винаги,за да я намери вече пълна с ученици.
-Радвам се,че всики са тук!-възкликна професорката и се усмихна дружелюбно на учениците си.-Днес ще учим за...гигантски...костенурки!-професорката изпъшка,изкарвайки голяма костенурка,чиито камъни в черупката грееха ярко на светлината.
Костенурката изглеждаше огромна и прекалено дебела.Учениците загледаха с ококорени очи,когато проф.Паркър нахрани създанието с нещо тъмно,и пет минути по-късно,животното се оригна грубо.
-Това не беше прилично!-скара му се учителката и заклати глава.-Нахални и невъзпитани-или поне тази.Срещала съм много по-възпитани от твоят вид!
Костенурката се сви и закри лицето си с предните си крачка.
-Както и да е.-проф.Паркър се обърна към учениците си и най-после ги поздрави-Добро утро!
-Добро утро,проф.Паркър!-отвърнаха учениците.
Учителката се усмихна и най-после започна с урока:
-Такам...това е създанието,което ще учим днес.Нарича се Гигантска Костенурка с Инкрутирани скъпоценни камъни в корубата.Знам,дълго име.После ще го запомняте.-предподавателката се ухили.-Гигантските костенурки са живели години сред нас,но в прикритите.Някои живели в гори,други бягали в планиите.Но тези в горите били откривани и убивани,само защото били толкова големи.А те всъщност са безобидни-дори се страхуват от нас повече,отколкото ние се страхуваме от тях.Те са едва Х!Как е възможно животно с класификацията Х да нарани който и да било,освен себе си?Но хората не мислели така.Те мислелие само за големината и парите,които тези бедни създания можели да им донесат.Затова костенурките в горите започнали да бъдат убивани по най-брутален начин-изпичане,ядене,а понякога дори трошене на кости,макар,че това не било умно.С течение на времето,хората започнали да правят бижута от камъните на костенурките и къщи от костите им.Защото една малка костенурка като тази до мен има достатъно кости за бебешка люлка.Някога да сте чували за люлка от слонова кост?Е,по същият начин съществуват и люлки от костите на костенурки.
-Бедните костенурки започнали да бягат към планините,или поне опитали.Всики знят колко са бавни нормалните костенурки.Точно толкова бавни са и големите,с тази разлика,че тяхната крачка е доста по-голяма.И въпреки тази им преднина,един достатъчно бърз бегач е можел да ги настигне.И така,дори и костенурките в планините запонали да бъдат избивани.Някъде през 1703 година,избиването на костенурки станало любим спорт за мъжете,а дори и за някои от по-коравите и безсърдечни жени.Всичко това продължило,докато един ден,една двестагодишна костенурка не спряла всичко това.Тя открила начин да защити всичките от нейният род-този начин бил,да се излегнат на пода и да се свият,предпазвайки телата си с камъните си.Скоро,всички тези костенурки започнали да правят същото и на хората,убиващи ги,им станало скучно и оставили костенурките намира.Най-после,костенурките били оставени намира.А старата костенурка,която ги освободила,била изпратема да живее в резерват и била кръстена Форс,което на латински значи Сила.
-Нека ви покажа нещо.-проф.Паркър дръпна един малък камък от костенурката до себе си.
Нищо не се получи
След това проф.Паркър дръпна един голям камък от черупкаа на костенурката.Дебелото същество изпищя от болка и от дупката се застича кръв.Само с едно замахване на пръчката на професорката,създанието му замлъкна и камъкът си се върна там,откъдето бе измъкнат.
-Дано сте запомнили това,което ви показвам-защото това ще ви е задачата днес.Да разберете защо.Ей сега ще ви донеса по една костенурка за всеки един от вас.Искам да помислите защо когато един голям камък е измъкнат от дупката,костенурката не я боли и защо,когато голям камък е измъкнат,костенурката усеща и то доста.Можете да експериментирате с костенурката,ако след това ме извикате да възстановя камъкът.Също така,ако искате екстра кредит,прибавен към оценката ви,ще можете да напишете колко според вас е болката на костенурката,ако среден по големина камък е изкаран от нея.6-7 реда миннимум.Имае половин час да пишете и експериментирате.Времето ви започва...СЕГА!